Когато в семейството се появи дете, родителите поемат допълнителна отговорност.
Грижат се за него, създават условия за пълноценен растеж и развитие, и понякога се отказват от собствените си потребности.
Днес възпитанието на едно единствено дете не е нещо необичайно.
Родителите често целенасочено не създават повече деца, за да не ги лишават от нищо.
Така често се случва в семействата, в които има материални затруднения, нямат собствено жилище, възможност да осигурят на децата добро образование.
Понякога възрастните не се решават на второ дете, тъй като поставят кариерата като приоритет или защото учат.
Така, докато майката и бащата са ангажирани със своето професионално израстване, детето расте само.
За някои родители въпросът за второ дете стои много остро.
Когато по някаква причина не могат да си позволят повече деца, се притесняват, че първото и единственото може да се превърне в егоист.
По какво се отличава детето, което се възпитава само от децата, които имат братя и сестри?
Наистина ли проблемът с детския егоизъм се ражда на фона на възпитание на единствено дете?
Психология на единственото дете в семейството
Главна потребност на децата е да получават любов и внимание от възрастните.
Когато децата растат заедно с братя и сестри, времето, което родителите отделят на всяко едно от тях, намалява наполовина.
Затова в многодетното семейството децата могат да се конкурират за удовлетворяване на базови потребности, да се обиждат, да се стараят да заслужат похвалата на родителите.
Общуването в семейството, където има повече от едно дете, невинаги се дели по равно.
Децата растат и се учат да отстъпват едно на друго, разбират, че възрастните невинаги могат да им дадат всичко.
Единственото дете получава грижа и внимание от родителите в пълен обем.
Но това съвсем не означава, че подобен подход ще създаде условия за развитие на егоистични наклонности в него.
Възможно е да среща затруднения с разбирането от какво другите хора се нуждаят.
Ще бъде ли това така, зависи от това дали родителите ще успеят да възпитат у него чувство за състрадание и съчувствие към другите.
Когато децата в семейството са 2 или повече, още от детството се учат да си делят играчки и сладкиши.
Често за тях не представлява трудност да дадат своя вещ на някой друг за известно време или да я подарят на някого.
Това не означава, че единственото дете няма да споделя с никого. Умението да даваш нещо на друг човек се възпитава от родителите.
От тяхната правилна позиция зависи и това колко ще бъде прието детето в групата на връстниците и колко лесно ще може да споделя вещи.
Кога децата израстват егоисти?
Децата се превръщат в егоисти не когато нямат братя и сестри, а когато родителите са проявявали прекомерна загриженост, позволяват им са всичко.
Егоизъм може да се нарече и невъзможност за осъществяване на контакт с други хора, липса на съчувствие, нежелание да се приеме чужда гледна точка заради собствена изгода, използване на другите за собствени цели.
Добрият егоизъм се определя като една част от високата самооценка.
Включва и способността да се защитим, да не позволяваме да ни манипулират, да умеем да се грижим за себе си не по-малко, отколкото за другите.
