Артрозата на коленната става – гонартроза, е една от основните причини за намалена трудоспособност както при мъже, така и при жени.

Гонартрозата предизвиква болки, води до ограничаване на активността, понижаване на качеството на живот, дори може да доведе до инвалидност.

Сега провежданото лечение е неефективно

Лечението обикновено има за цел облекчаване на болките – болкоуспокояващи, противовъзпалителни препарати, инжекции с кортикостероиди, понякога хирургична интервенция.

Днес не съществуват одобрени препарати за лечение на основната причина за заболяването – разрушаване на ставния хрущял, което обикновено е вследствие на напредване на възрастта, травми, прекомерни натоварвания, затлъстяване, генетика и/или местно възпаление.

Нова експериментална терапия, при която се използват растежни фактори, може да промени това. В изследване, проведено от Медицинския факултет на Университета на Мериленд, участие вземат 549 доброволци с артроза на коленната става, които на случаен принцип били разпределени в 3 групи.

2 от тях поставяли инжекции с препарата сприфермин – рекомбинантен растежен фактор фибробласти 18, а на участниците от третата – плацебо:

  • 1-ва група - ниски дози 30 мкг;
  • 2-ра група - високи дози 100 мкг;
  • 3-та група - инжекции плацебо.

Лечението се провеждало веднъж два пъти годишно. Изследователите установяват, че на тези участници на които поставяли инжекции с високи дози от 100 микрограма един път годишно, след 2 години се наблюдавал статистически значим, макар и незначителен прираст на дебелината на ставния хрущял, измерен с количествена магнитно-резонансна томография.

Ставният хрущял се увеличава под въздействието на новия препарат

Нарастването е с 0,03 мм или с 0,02 мм в сравнение с участниците от групата с плацебо, които загубили 0,02 мм хрущял в рамките на 2-годишния период.

Тези, на които давали по-малки дози, били с много малък прираст на хрущяла, който не може да се определи като статистически или клинично значим.

За съжаление, и при най-високи дози сприфермин, не се наблюдавало отслабване на симптоматиката.

Най-характерните признаци на ставно увреждане са затруднения при ходене, скованост и болки. И те почти не се отличавали при участниците, които приемали най-високите дози от лекарството и тези, които били само на плацебо.

Увеличаването на дебелината на хрущяла е положителен признак, но засега не е ясно, дали е от клинично значение.

Добрата новина е, че откритата разлика в дебелината на хрущяла между групите участници, които приемали най-високи дози сприфермин и плацебо, се запазила в продължение на 3 години.