Екстракорпорална хемокорекция е процедура, предполагаща вземането на кръв от пациента, изменение на нейния електролитен, клетъчен, ензимен състав и прочистването ѝ от патогенни елементи.
Към последните се отнасят излишъци от отлагания от холестерол, продукти от метаболитния разпад, токсични вещества, антигени и антитела.
По-ранен аналог на тази манипулация се смята кръвопускането, с помощта на което до 20-ти век успешно се лекувала артериална хипертония, различни инфекции, отравяния, главоболие и т.н.
Въпреки своето название, методиката за провеждане на екстракорпорална хемокорекция е изключително проста – от вената кръвта се пуска през специален апарат, оборудван с различни микрофилтри.
След елиминация на патологичните продукти кръвна течност се насища с вещества, необходими за ефективно потискане на заболяването и се връща обратно в организма.
Макар и този метод да е с висока ефективност, е свързан с редица рискове, сред които:
• Инфектиране с ХИВ, вирусни хепатити – осъществява се при несъблюдаване на правилата за контрол за качеството на донорска кръв;
• Алергични реакции, проявяващи се с втрисане, болки в мускулите, кожни обриви, артралгия;
• Хеморагичен синдром;
• Тромбоемболия на белодробната артерия и на нейните разклонения;
• Въздушна емболия – възниква в следствие на разхерметизация;
• Екстракорпорален контур на кръвообращението по време на хемокорекцията;
Показания за ектракорпорална хемокорекция
Гравитационната хирургия на кръвта успешно се прилага за лечение на множество патологични явления. Към показанията за нейното провеждане се отнасят:
• Кожни заболявания с алергична природа, бронхиална астма, поливалетна алергия;
• Ревматологични разстройства – васкулит, артрит, ревматизъм, склеродермия, системен лупус;
• Алкохолни и и химически отравяния, интоксикации;
• Урогенитални инфекции, автоимунно безплодие, резус-конфликтна бременност;
• Възпаление на щитовидната жлеза, тиреотоксикоза, захарен диабет;
• Стомашно-чревни нарушения –дисбиоза на червата, грануломатозен ентерит, остри и хронични заболявания на черния дроб, цироза, отмиране на тъканите на панкреаса;
• Дерматологични проблеми – сърбящ лишей, атопичен дерматит, възпаление на повърхностните слоеве на кожата, фурункулозата;
• Урология – увреждане на гломерулите, бъбречна недостатъчност;
• Кардиология – исхемична болест на сърцето, атеросклероза, хипертония;
• Неврологични разстройства;
Методи за екстракорпорална хемокорекция
Към ден днешен са известни няколко методи за извършване на тази процедури. Детайлно ще разгледаме всеки от тях:
1. Плазмафереза – състои се във вземането и разделяне на кръвта на нейните компоненти – клетъчни елементи и плазма, очистване и връщането на цялата кръв или част от нея обратно в кръвоносния съд.
Може да се извърши за лечебни и донорски цели.
2. Лимфоцитафереза – с помощта на центрофуги от кръвта на пациента се отделят част от имунните клетки, лимфоцити и моноцити.
В резултат имунната система става по-малко агресивна, което има положителен ефект, което има положителен ефект при бронхиална астма, ревматоиден артрит и възпалителни заболявания на ставите.
3. Хемосорбция – има за цел отстраняване на токсините и регулация на хемостазата чрез контакт на кръвта със сорбент.
4. Фотофореза – състои се във въздействието на ултравиолетовото излъчване от дълговълновия диапазон върху лимфоцитите извън човешкия организъм с връщане впоследствие в кръвоносния съд.
Изключително ефективен метод при патологично образуване на автоимунни антитела.
5. Каскадна филтрация – в този случай плазмата се пропуска през мембранни филтри, отстраняващи от нея високомолекулярните съединения от нея.
Процедурата се назначава при ерозивно-деструктивен полиартрит, болест на Либман-Сакс и други увреждания на съединителната тъкан.
6. Имуносорбция – основава се на извличането от организма на различни имунни компоненти и впоследствие премахване на патологични циркулиращи имунни комплекси.
Назначаването на тази манипулация е от компетентност на лекар.
