Какво е емфизем?
Емфизем представлява дългосрочно прогресивно заболяване на белите дробове, което причинява задух поради разширяването на алвеолите.
Заболяването се характеризира с това, че белодробната тъкан, която участва в обмена на газовете-кислород и въглероден диоксид, е увредена или напълно разрушена.
Болестта е в групата заболявания, които се означават като Хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/. Заболяването е включено в тази група, тъй като въздушният поток при издишване се забавя или спира поради разширените алвеоли, които не обменят газове, когато засегнатият прави вдишване.
Болестта променя анатомията на белия дроб по няколко начина. Това се дължи отчасти на разрушаването на белодробната тъкан около малките дихателни пътища.
Тази тъкан обикновено поддържа тези малки дихателни пътища, наречени бронхиоли, отворени, като така позволява въздуха да напусне белите дробове при издишване. Когато тази тъкан е увредена се затруднява освобождаването на въздуха и той бива блокиран в алвеолите.
Какви са симптомите при емфизем?
Недостигът на въздух е най-честият симптом. Понякога кашлицата, поради увеличеното производство на слуз, и хриповете също могат да бъдат сред изявите на болестта. С течение на времето се наблюдава, че възможностите за физическо натоварване намаляват.
Заболяването обикновено прогресира бавно. Правилото е, че състоянието на болния се влошава много бавно и затова може да остане незабелязано. Особено ако болният е пушач или има други заболявания, при което е противопоказна физическо натоварване.
Един от характерните признаци на болестта е, че болният издишат с полузатворена уста в опит да издиша напълно и да освободи блокирания в алвеолите въздух. При издишване болният прилепва двете си устни, като оставя съвсем малък отвор.
Тогава, когато издиша устните блокират притока на въздух . Така се увеличава налягането на задържания въздух в дихателните пътища и отварянето им позволява поради високото налягане блокираният въздух да се освободи.
Какви са причините?
Тютюнопушенето е най-честата причина за развитието на болестта, но и същевременно най-предотвратимата. Сред другите рисови фактори са недостиг на ензим, наречен алфа-1-антитрипсин, замърсяването на въздуха и възрастта.
Алфа-1-антрипсин, известен също така като алфа-1-антипротеаза, е вещество, което блокира действието на разрушителния за белите дробове ензим трипсин или протеаза.
Трипсинът е храносмилателен ензим, който спомага за смилането на храната. Също така се освобождава от имунните клетки, като подпомага унищожаването на бактериите и други чужди тела.
Мъжете са изложени на по-голям риск от развитието на болестта от жените. Точната причина не е известна, но се подозират различията между мъжките и женските полови хормони.
Напредналата възраст е рисков фактор за заболяването. Белодробната функция отслабва с възрастта.
Лечение на емфизем
Една от най-важните стъпки в лечението на емфизема е спирането на цигарите и избягването на други форми на тютюнопушене.
Никотинът и вредните химически съединения, съдържащи се в цигарите, са основен фактор за увеличената риск от развитие и напредване на емфизема.
Изоставянето на този вреден навик е от решаващо значение, защото то може да спре допълнителното увреждане на белите дробове и да подобри обмена на кислород и въглероден диоксид в организма.
Съществуват и медикаменти, които могат да помогнат на пациентите с емфизем да контролират симптомите и да подобрят дихателната функция.
Бронходилататорите са често предписвани лекарства за този тип пациенти. Те действат като мускулорелаксанти, разширявайки бронхите и трахеите и улеснявайки вдишването.
Албутерол е един от най-широко използваните бронходилататори, тъй като предоставя бързо облекчение на дихателните затруднения и може да поддържа ефекта си до 4-6 часа след приема.
Едно от предимствата на албутерола е, че може да се използва като "спасителен" инхалатор при внезапни пристъпи на затруднено дишане.
Освен албутерол, някои пациенти могат да се нуждаят и от еипратропиумбромид. Този бронходилататор се прилага на определени интервали и помага за поддържане на отворените бронхи и трахеи, което подобрява дишането и намалява честотата на пристъпи на затруднено дишане.
При тежки случаи на емфизем, когато симптомите станат непоносими и пациентите не отговарят на стандартните лекарства, лекарите могат да разгледат алтернативни методи на лечение.
Една от тях е кислородна терапия, при която се предоставя допълнителен кислород чрез маска или канюла. Това може да помогне на пациентите да поддържат нивата на кислород в кръвта си на оптимални стойности.
Самоуправление и физическа активност също са важни компоненти на лечението на емфизем. Редовната физическа активност може да подобри физическата издръжливост, да поддържа здравословното тегло и да подобри обмена на газовете в леглата. Лекарят или физиотерапевтът може да препоръча подходящи физически упражнения и режим, подходящ за конкретния случай.
В случай че симптомите се усложнят и настъпи развитие на тежко дихателно затруднение, лекарят може да предложи и хирургично лечение.
Една от опциите е трансплантация на белите дробове, когато белите дробове са силно увредени и лечението с лекарства не помага.
Този вид операция обаче се извършва само при специфични показания и е свързан със значителни рискове и изисква внимателен подбор на подходящи кандидати.
Лечението на емфизема включва няколко компоненти, които работят заедно, за да подобрят качеството на живот на пациентите и да забавят напредването на болестта.
