Ендометриоза е често срещано заболяване на женската полова система и е водеща причина за поява на хронична болка в таза при жените.

При жените, страдащи от тази болест тъкан подобна на лигавицата на матката /ендометриум / се развива в други области на тялото, най-често в областта на таза или коремната кухина. Ендометриална тъкан може да се „имплантира“ към: яйчниците, външната страна на матката, червата или други коремни органи.

Рядко тъкан от лигавицата на матката, може да се озове в мозъка или белите дробове. Заболяването може да се развие и вследствие на хирургична интервенция на тазовите органи. Терминът „киста“ се използва за означаването зоната в тялото, където се разполага ендометриалната тъкан.

Повечето жени, на които се поставя диагноза ендометриоза са на възраст между 25 и 35 години. Жените могат да имат оплаквания в продължение на години, преди им бъде поставена окончателната диагноза. Изследванията показват, че заболяването най-често се появява при високи и слаби жени с нисък индекс на телесната маса.

Жените, чиято майка е била засегната от тази болест, са изложени на по-голям риск от развитието на ендометриоза. Това предполага, че гените, които една жена наследява от родителите си също могат да я предразположат към заболяването.

Какви са симптомите?

Симптомите варират в зависимост от стадия на заболяването и времето на менструалния цикъл.

  • Болестта може да не предизвиква никакви специфични симптоми и жената да не бъде наясно за състоянието си.
  • Най-честото оплакване, което се описва от повечето жени, е болка в таза, която се усилва точно преди менструация и отслабва към края на месечния цикъл.
  • Други симптоми са болезнена менструация /дисменорея/, болки при полов акт /диспареуния/ и инфертилитет;
  • Инфертилитетът е често срещан симптом на заболяването. Въпреки че не всички, които има проблеми с фертилността са засегнати от заболяването.
  • Един от често срещаните симптоми е образуването на „шоколадови кисти“ /ендометриоми/. Това се случва, когато ендометриалната тъкан се имплантира към яйчниците и по време на менструалния цикъл се пълни с кръв и се оцветява в тъмно кафяв шоколадов цвят;

Какви са причините?

Точната причина за заболяването не е известна. Смята се, че клетки от ендометриума преминават през фалопиевите тръби в обратна посока и така достигат до други органи в областта на таза, най-вече в яйчниците.

Този процес на обратното движение на ендометриална тъкан се нарича ретроградна менструация. Клетките след това продължават да съществуват в яйчниците, пикочния мехур, дебелото черво или маточните тръби.

По време на всеки менструален цикъл поради завишените нива на естрогена, те започват да се размножават и набъбват. Но понеже вече са се прикрепили към определен орган в областта на таза, те не могат да се отделят и да се изхвърлят от тялото при менструалния цикъл, както се случва с маточната лигавица, намираща се в матката. Така всъщност се образува съвкупности от клетки от лигавицата на матката извън нея.

Лечение на ендометриоза

Ако жената повиши ежедневната си физическа активност, болките свързани със заболяването ще намалеят. Както при всяко друго хронично състояние се препоръчват промени в начина на живот, като освен физически упражнения, е необходимо и балансирано хранене.

За да спряно или забавено прогресирането на заболяването гинекологът ще започне първоначално с предписването на лекарства. Хирургична интервенция се прилага само ако не се постигне резултат с медикаментозната терапия или ако заболяването е в напреднал етап или има съществува съмнение за злокачествени образувания.

За овладяването на болките се предписват нестероидни противовъзпалителни лекарства като Ибупрофен или напроксен натрий.

Ако тези лекарства не са достатъчни за справяне с болката, гинекологът може да предпише по-силни лекарства, дори и опиоидни аналгетици. Но трябва много да се внимава с тези медикаменти поради възможността от злоупотреба и създаването на зависимост.

В зависимост от степента на развитие на заболяването, следващата етап на лечението е да се забави или спре пролиферацията на ендометриална тъкан извън матката. Прилагат се различни методи за промяна на нивата на хормоните, които стимулират растежа и набъбването на ендометриалните клетки.

Аналози на гонадотропин освобождаващия хормон като золадекс и диферилин, могат да бъдат предписани за облекчаване на болката и за ограничаване нарастването на ендометриалната тъкан. GnRH аналозите се прилагат чрез назален спрей или чрез интрамускулни инжекции в интервал от 1 до 3 месеца.

Хормоналната терапия обикновено продължава между 3 и 6 месеца.Тези медикаменти потискат производството на естроген от яйчниците, което води до спирането на менструалния цикъл, както и до симптомите, наподобяващи тези на преход към менопауза. Такива симптоми са:

  • Вагинална сухота;
  • Нередовен цикъл;
  • Отпадналост и загуба на костна плътност;
  • Резки промени в настроението;

За щастие много от тези изключително досадни странични ефекти могат да бъдат избегнати чрез прием под формата на таблетки на прогестерон.

  1. Противозачатъчни хапчета с перорално приложение също се използват за лечение. Наддаване на тегло, чувствителност в гърдите, гадене и нередовно вагинално кървене са възможните леки странични ефекти.
  2. Даназол е синтетично лекарство, което стимулира високите нива на андрогените /мъжките хормони/ и поддържането на ниски нива на естрогените. Лекарството повлиява на овулацията и яйчниците при секрецията на естроген. Даназолът е ефективно средство за облекчаване на болката и свиването на ендометриалните сраствания, но има доста странични ефекти като например:
  • Наддаване на тегло;
  • Оток;
  • Намаляване на размера на гърдите;
  • Акне и мазна кожа;
  • Хирзутизъм;
  • Главоболие и горещи вълни;
  • Промени в либидото и в настроенията;
  • Гласът става по-дрезгав;