Епидемична миалгия – това е остро инфекциозно заболяване. Водеща е ролята на ентеровирусите в развитието на тази инфекция. Характеризира се с появата на болки в областта на мускулите и с общ интоксикационен синдром.

Какви са причините и симптомите на болестта

Епидемичната миалгия е с благоприятна прогноза. В преобладаващия брой случаи завършва с пълно оздравяване при правилно проведено лечение.

Понякога този патологичен процес може да се усложни от серозен менингит, оток на мозъка, възпаление на белите дробове и проблеми със сърцето

Разпространение

Епидемична миалгия се среща в абсолютно всички държави. Заболеваемостта се повишава през лятото и есента, но и през зимата развитието на инфекцията не е изключено.

Открива се най-често при деца над 13 години, а също и в зряла възраст. Зависимост от пола не се проследява.

Причини за епидемична миалгия

Възникването на заболяването е обусловено от ентеровируси. Важен момент е, че ентеровирусите се подразделят на няколко серотипа. Един и същ серотип може да доведе до поява на различни клинични проявления.

Непосредствено епидемичната миалгия най-често се предизвиква от вирусите Коксаки В. Но вирусите коксаки А, макар и значително по-рядко, е възможно да предизвикат развитието на тази инфекция.

Генетичният материал на ентеровирусите е представен от рибонуклеинова киселина. Размерите на вирусната частица средно са от 15 до 35 нанометра.

 Устойчивостта на този възбудител на околната среда е доста висока. Запазва се до половин година в изпражненията, а също и за дълъг период от време поддържа своята жизнена дейност при ниски температури.

Вирусът загива при нагряване, от ултравиолетови лъчи и съдържащи хлор и дезинфекциращи средства.

Начини за заразяване

Тази инфекция се предава основно по фекално-орален път. Източник на възбудителя са болни хора, а също и носители, при които не се проявяват симптоми.

Вирусната флора се отделя от техния организъм и попада в почвата и във водата. Заразяването става при употреба на заразени плодове и зеленчуци или от замърсена вода.

Освен това не трябва да се изключва възможността за проникване на възбудителя в организма от мръсни ръце.

Някои учени смятат, че при това заболяване е възможно да се реализира и въздушно-капков път на заразяване. Но достоверни данни, които да потвърждават този факт, досега не са били получени.

Заболяване се развива, след като възбудителят проникне в храносмилателната система. Вирусните частици са устойчиви на стомашния сок.

Следващ етап е внедряването на ентеровирусите в епителиоцитите – клетките на лигавицата и лимфната тъкан.

 На 3-тото денонощие от заразяването вирусът прониква в кръвта и се разнася с кръвообращението.

Възбудителят въздейства и на мускулната тъкан и нарастват местните и некротични изменения.

Симптоми при епидемична миалгия

Продължителността на инкубационния период може да стигне до 10 дни. Но най-често първите симптоми се появяват 3 или 4 денонощия от момента на заразяване.

На първо място в клиничната картина е общият интоксикационен синдром. Телесната температура се повишава до 38 и повече градуса.

Присъединяват се оплаквания за главоболие, уморяване, понякога на фона на треска възниква повръщане.

При преглед може да се види зачервяване на фаринкса и увеличаване на периферните лимфни възли. Клиничната картина може да се допълни с хрема или с конюнктивит.

Основен симптом, който нараства на практика веднага, е мускулната болка. Болковият синдром е на пристъпи и периодично се повтаря.

Този патологичен процес може да обхване абсолютно всички групи мускули. Усилва се болката при движения, формират се отоци на мускулните влакна.

Епидемичната миалгия протича в изолирана форма. Най-често се съпътства от други симптоми, характерни за ентеровирусна инфекция, например, обриви на кожата, диария и т.н.

Диагностика и лечение на инфекцията

Поставянето на диагнозата се основава на съпътстващи клинични проявления.

От лабораторните методи за уточняване на диагнозата се назначава изследване на урина, което показва наличие на миоглобин.

Установяването на възбудителя е възможно с различни серологични изследвания.

Етиотропна терапия при ентеровирусна инфекция все още не е разработена. Лечението е насочено към облекчаване на симптомите.

Назначава се дезинтоксикационна терапия, нестероидни противовъзпалителни средства, предназначени за облекчаване на болките.