Епидидимоорхит – това е възпалително заболяване, характеризиращо се с увреждане както на самия тестис, така и на неговите придатъци.
Този патологичен процес най-често протича в остра форма и се съпровожда с ярко изразени местни признаци в съвкупност с обща интоксикация на организма.
Епидидимоорхит – причини и лечение
Но понякога това възпаление може да придобие и хронично протичане. Опасността на хроничната форма е във високата вероятност от развитие на фиброзни изменения в тестиса и неговите придатъци с развитие на безплодие впоследствие.
Сред другите възможни усложнения са фистула, некроза на тестиса, еректилна дисфункция и дори злокачествено образувание. Но своевременно оказаната медицинска помощ позволява да се сведе до минимум риска от формиране на тези усложнения.
Разпространение на възпалението
Сред възпалителните заболявания на мъжката репродуктивна система епидидимоорхит е едно от най-разпространените. Тази патология е известна от 5-ти век преди новата ера.
Описана е за първи път от Хипократ от гледна точка на епидемичния паротит /заушка/. Това възпаление най-често се развива във вторична форма, тоест е усложнение на друго заболяване.
Понякога епидидимоорхитът може да възникне и първично. Този патологичен процес се развива най-често при мъже на възраст от 20 до 40 години.
Форми и рискови фактори на болестта
В класификацията на тази болест са включени първична и вторична форма. Първичната се развива в резултат на въздействие на скротума на твърде високи или ниски температури.
При усукване на тестиса или на неговите придатъци, а също и при системно носене на твърде тясно долно бельо.
В преобладаващия брой случаи все пак се среща вторична форма на това възпаление. Обикновено се обуславя от първично възпалително увреждане на пикочния канал и на простатата.
Но възпалителните огнища, локализиращи се в други органи, също могат да станат причина за развитие на това заболяване.
Вторичната форма често възниква в резултат на травмиращи въздействия на скротума, при провеждане на хирургични интервенции на органите на малкия таз и при ендоскопски манипулации.
Още един важен предразполагащ фактор е продължителната ерекция, която не завършва с еякулация.
В зависимост от това каква инфекциозна флора е довела до развитие на това заболяване, се разграничават специфични и неспецифични форми.
Специфичният вариант е от значение при въздействие на органите на репродуктивната система на патогенни микроорганизми като гонококи, хламидии, микобактерии, бледа трепонема и т.н.
При неспецифична форма този патологичен процес може да бъде предизвикан от най-различни бактерии, например, стрептококи или стафилококи, протози, ешерихия коли или дори вируси.
Инфекциозната флора при това възпаление може да проникне в областта на тестисите и неговите придатъци по няколко пътя.
За неспецифичната флора най-характерен е хематогенен път на разпространение, при който попада от отдалечени възпалителни огнища с кръвообращението.
Също принос е възможно да има и лимфогенния път на инфектиране. При венерически заболявания обикновено особено значение има ретроградния път на заразяване.
Симптоми, характерни за епидидимоорхит
На първо място в клиничната картина при остър епидидимоорхит е общият интоксикационен синдром.
Представен е от симптоми като повишение на телесната температура до над 39 градуса, обща слабост и неразположение, втрисане, обилно изпотяване и т.н.
Задължително присъстват оплаквания от силна болка. Локализира се в областта на перинеума и се разпространява към кръста и към долната част на корема.
Болковият синдром се усилва при ходене. В областта на самия скротум се установява зачервяване и подуване.
При неблагоприятно протичане е възможно присъединяване на симптоми, които сигнализират за преминаване на възпалителния процес в гнойна форма.
На този фон общият интоксикационен синдром и местните възпалителни признаци стават по-изразени.
Хроничната форма се съпровожда с по-умерени проявления. При болния се наблюдават признаци на умерено неразположение, а температурата остава в пределите на субфебрилните стойности.
Присъединяват се симптоми като лека болезненост при ходене, поява на бучка в тестиса, а също и поява на патологични примеси в урината и в спермата.
Диагностика и лечение на възпалението
Тази болест може да се заподозре още от съпътстващите оплаквания и при прегледа. Задължително се назначават кръвни изследвания.
От лекарствените препарати при това възпаление се прилагат антибиотици, нестероидни противовъзпалителни и имуномодулатори.
