Какво е епиглотит?
Епиглотит представлява състояние, което изисква спешна медицинска помощ. То може да доведе до смърт ако не се лекува незабавно. Епиглотис е тъкан с функция на клапа в основата на езика, която възпрепятства навлизането на храната в трахеята /дихателната тръба/ при преглъщане.
Когато тази тъкан се възпали или се инфектира, може да набъбне и да възпрепятства движението на въздуха през трахеята или напълно да я запуши. Това състояние може да бъде фатално, освен ако не се лекува своевременно.
Инфекция на дихателните пътища, излагане на определени вещества или травми, могат да доведат до възпаление и инфекция на прилежащите около ларинкса органи и да обхванат и епиглотиса.
Заболяването започва като възпаление и подуване в зоната между основата на езика и епиглотиса. Продължителното възпаление и подуване на тази тъкан може да резултира в пълно запушване на дихателните пътища, което води до задушаване и смърт.
Какви са симптомите на епиглотит?
Когато заболяването се прояви, то обикновено прогресира много бързо – от няколко часа до няколко дни след появата на първоначалните симптоми.
Най-честите симптоми са: болки в гърлото, заглъхване или промени в гласа, затруднения при говорене, треска, затруднено преглъщане. Засегнатият изглежда много зле.
Други характерни симптоми са:
- Затруднено дишане – респираторен дистрес;
- От устата на засегнатия текат лиги;
- Навежда се напред, за да диша;
- Повърхностно и ускорено дишане;
- Стягане в мускулите на шията и между ребрата при дишане;
- Писклив свистящ звук при дишане /стридор/;
Какви са причините?
Причините за клиничното състояние могат да бъдат -инфекции, реакция на тялото на определени вещества и травми. Инфекциите са най-честият причинител.
Haemophilusinfluenza тип В е бил най-честият причинител преди започването на масовите ваксинации. В момента други организми като бактерии, вируси и гъбички са основните причинители особено при възрастните.
Микроорганизмите, които могат да причинят заболяването са - Streptococcuspneumoniae, Haemophilusparainfluenzae, варицела зостер вируса, херпес симплекс вирус тип 1 /орален херпес/, Staphylococcusaureus и други.
Заболяването може да се причини и от прекомерно излагане на топлина. То може да възникне от пиенето на горещи течности и консумация на много твърди храни.
В много редки случаи подуването на епиглотиса може да се причини от алергични реакции към храни, ужилване от насекоми или ухапване, или поради травми с тъп предмет на шията или гърлото.
Лечение на епиглотит
При съмнение за наличие на епиглотит се изисква незабавна хоспитализация, тъй като дихателните пътища на засегнатия могат да се затворят внезапно.
Когато засегнатият пристигне в болнично заведение, лекарят след внимателен физикален преглед трябва да постави диагноза.
Прави се рентгенова снимка на дихателните пътища и се прилага тръбичка в трахеята на засегнатия, която му осигурява нормално дишане.
Болният се оставя под наблюдение в слабо осветена стая. Ако няма признаци за запушване на дихателните пътища, вливането на течности интравенозно, ще бъде полезно.
Важно е да се предотврати безпокойството, тъй като това може да доведе до остра обструкция на дихателните пътища, особено при децата.
В изключително редки случаи може да се наложи трахеостомия – хирургическа интервенция, при която специалната тръбичка се поставя в трахеята чрез разрез в кожата на шията.
Превенция
Hib е бактерия, която може да предизвика сериозни инфекции, включително пневмония, менингит и епиглотит.
Епиглотитът е инфекция, която засяга епиглотиса, част от гърлото, която контролира входа на въздушната търбушка.
Зараждането на епиглотит може да доведе до отдаване на дихането и нарушаване на живото състояние на засегнатия индивид.
За щастие, ваксинацията срещу Hib се предоставя на децата в ранна възраст и им помага да развият имунитет срещу тази опасна бактерия.
Децата трябва да получат редовни дози от ваксината срещу Hib, като обикновено това започва още на възраст от 2 месеца и продължава до 15-18 месеца. Този график на ваксинацията е установен, за да осигури най-добрата възможна защита срещу Hib инфекциите.
Първата доза се прилага още на 2 месеца, следвана от втора доза във възраст от 4 месеца и трета доза на 6 месеца. Следващите дози се прилагат в интервали, за да се укрепи имунитета на децата.
Ефективността на ваксинацията срещу Hib е доказана и има съществен принос към намаляването на заболеваемостта и смъртността от епиглотит. Тя създава имунитет срещу Hib и предпазва децата от този вид инфекции.
След като сте научили за важността на ваксинацията срещу Hib за децата, е важно също така да обсъдим ваксинацията за възрастните с имунни заболявания. Ваксинацията не се препоръчва по стандарт за възрастните, но има изключения.
Хората с имунни заболявания, като сърповидно-клетъчна анемия, спленектомия, рак или други заболявания, които засягат имунната система, са подложени на по-голям риск от инфекции, включително инфекции с Hib. За тях ваксинацията може да бъде препоръчана от лекаря им, който ще оцени риска и ползите от нея.
Ваксинацията срещу Hib предоставя допълнителен слой защита срещу сериозни инфекции и може да спаси живота на хората със слаб имунитет.
Ето защо е важно ваксините срещу Hib да се разглеждат като част от обществения здравен стандарт, който се стреми да предпази всички, независимо от възрастта и имунния им статус.
