На 4 април 1835 г. е роден на английския невролог Джон Джаксън, подробно изучаващ един от видовете вторични епилепсии, при които се уврежда кората на главния мозък. Впоследствие този вид патология е наречена в чест на лекаря и до днес се означава като джаксонова епилепсия.
Една от основните причини за развитие на това заболяване са черепно-мозъчните травми – ЧМТ. Колко често настъпва това усложнение, винаги ли се засяга кората на главния мозък и при какви симптоми трябва да си запишем час за преглед при личния лекар?
Какво е това джаксонова епилепсия
Епилепсията е хронично заболяване, при което вследствие на неконтролируемо възбуждане на мозъчните клетки с различна интензивност, възникват определени състояния, основни от които са епилептични припадъци.
Ако патологичното огнище е разположено в кората на главния мозък, в областта на прецентралната и постцентралната мозъчна извивка, става въпрос за джаксонова епилепсия.
За времето си изследването помогнало не само да се разберат по-добре причините и симптомите на тази патология, но и да се изучат функциите на различни зони на мозъчната кора.
До джаксоновата епилепсия могат да доведат различни церебрални увреждания, сред които тумори, инфекции, аномалии на кръвоносните съдове. Но един от основните рискови фактори е черепно-мозъчна травма. Съвременните изследвания показват, че до измененията на мозъчната кора най-често водят открити травми.
А множествените травматични въздействия и развитие на закрити ЧМТ могат да предизвикат увреждане на хипокампа. И в този случай симптомите на посттравматична епилепсия ще се отличават от класическата джаксонова форма.
Ранни пристъпи след травма
Епилепсия е хронично заболяване – за него е допустимо да се говори само в случай на не по-малко от 2 непредизвикани припадъка.
Черепно-мозъчната травма предизвиква сходни нарушения, които се наричат посттравматични гърчове или конвулсии.
Ако са се появили в първите дни след травма, се определят като бързи, а ако са в първите 7 дни като ранни.
Затова пристъпите, възникващи в рамките на седмица след ЧМТ невролозите определят като непосредствена реакция от страна на мозъка на увреждането. В този случай все още не става въпрос за епилепсия.
В зависимост от тежестта на травмата, сходна симптоматика се развива при почти половината от пострадалите – при тях се случва само един пристъп.
При част от пострадалите в първата седмица е възможно да възникнат 2-3 припадъка, но по-късно да няма рецидиви.
Освен това понякога се проявяват и късни посттравматични конвулсии – един пристъп 7 дни след прекараната ЧМТ. Подобен единичен припадък възниква приблизително при 20% от пострадалите.
Доколко наличието на припадъци след травма е свързано с развитието на истинска епилепсия засега не е ясно.
Едни лекари ги смятат за прогностично опасни, други са на мнение, че не са свързани с хронично заболяване. Но все пак припадъците в първата седмица след ЧМТ са показание за диагностика.
Често ранните пристъпи са свързани със субдурален хематом, който изисква отделно лечение.
Кога става въпрос за посттравматична епилепсия
Посттравматичната епилепсия се открива в случаите, когато пристъпите са няколко, възникнали са спонтанно и са по-късно от седмица след ЧМТ. Дори единичните късни посттравматични припадъци са диагностично опасни.
При повечето пострадали заболяването дебютира през първата година след увреждането. Рискът от възникване на епилепсия от травма остава след този период.
Рисковете от развитие на посттравматична епилепсия зависят от тежестта и вида на травмата. В най-голяма опасност са хората със следните увреждания:
- Проникваща травма;
- Остър субдурален хематом;
- Изместване на срединните структури;
- Увреждане на кората на главния мозък;
- Множествени хирургични интервенции.
Какви са симптомите на посттравматична епилепсия
Един от необичайните признаци на джаксоновата епилепсия са психически нарушения. Например, рязка промяна на настроението - необяснима тъга или обратно – еуфория.
Понякога възникват пристъпи на агресия, затруднения с припомняне на скорошни събития – мислите сякаш се губят или обратното - наплив от спомени, толкова обемен, че съзнанието не е в състояние да го преработи.
Лечение на посттравматична епилепсия
Черепно-мозъчните травми винаги представляват риск за здравето. Но дори и да доведат до епилепсия, ранната диагностика и правилно подбраното лечение свеждат вероятността от развитие на следващи пристъпи до минимум.
