Еритразма получава наименованието си от червеникавото сияние на лезиите при провеждане луминесцентна диагностика.
В превод от гръцки думата означава червена окраска.
Заболяването се среща главно при хора в напреднала възраст, по-често при мъжете, отколкото при жените и се характеризира с продължително протичане без отрицателни субективни усещания.
Продължително време еритразмата заедно с актиномикозата, розовия лишей, трихофитията, фавуса, епидермофитията и микроспорията са считани за гъбични заболявания на кожата.
Това се дължи на факта, че люспи от микроспория, взети от засегнати от еритразма участъци на кожата се установява наличието на извити тънки нишки, наподобяващи мицела на гъбите.
Но в съвременната дерматология заболяването се отнася към псевдомикозите – заболявания с клинична картина, подобна на гъбична инфекция на кожата, но с напълно различна етиология.
Какви са симптомите?
Заболяването започва с поява на повърхността на кожата на кръгли, невъзпалителни петна със светло кафяв цвят, тухлено-червен, кафяв или жълтеникаво-кафяв цвят.
Размерът на петната може да бъде малък или до няколко сантиметра. Петната често са с заоблени краища, но е възможно и да имат форма на раковина.
С увеличаването на размерите си кожните лезии започват да се сливат, образувайки единен голям засегнат участък, който ясно се разграничава от здравата кожа.
Той е с гладка повърхност и е покрит с малки олющващи се люспи. С течение на времето в централната част на поразения кожен участък се формира кафява пигментация или избледняване на цвета.
Характерната локализация на лезиите са кожните гънки. При мъжете най-често се наблюдава засягане на слабинната област, вътрешната част на бедрата и кожата около ануса.
При жените обривът обикновено се локализира в гънките под гърдите, върху кожата над пъпа или под мишниците.
При пълните хора лезиите могат да се появят и в областта на гънката, която се образува при прекалено голям корем.
Заболяването обикновено не е придружено от никакви субективни усещания. Само в някои случаи пациентите могат да почувстват лек сърбеж.
Поради това клиничното състояние може да остане незабелязано дълго време, като не даде повод за консултация с дерматолог.
Еритразма протича дълго време без по-силно изявени клинични симптоми, над 10 години, и се характеризира с редуващи се периоди на ремисия и обостряния.
Заболяването обикновено се проявява през летния период, когато топлото време способства за по-бързото размножаване на бактериите.
При пациенти със затлъстяване, хиперхидроза, захарен диабет, заболяването е възможно да протича с усложнения с присъединяване на симптоми на екзема, подсичане или вторични инфекции на огнищата на заболяването.
За развитието на усложнения също така способства триенето, повишената влажност и замърсяването на засегнатия участък на кожата.
За усложненията е характерна появата на парене, сърбеж или болка в поразената от заболяването зона.
Лечение на еритразма
Локалното лечение се състои във втриване в засегнатата област на кожата на еритромицинов или серно-катранен мехлем. Процедурата се извършва 2 пъти дневно в продължение на седмица.
След това характерните за заболяването петна се запазват още известно време, а впоследствие избледняват и изчезват.
При възникване на вторична инфекция и появата на възпалителни изменения в кожните лезии е наложително третирането им с резорцинов спирт или с анилинови производни.
Засягането на прекалено голяма кожна област от заболяването е показание за провеждането на системна терапия с антибиотици.
Подсушаващото и дезинфекциращото действие на меките ултравиолетовите лъчи благоприятства скорошното излекуване на кожните лезии и предотвратява обострянето на заболяването.
