Спазването на диета или на хранителен режим може да се окаже истинско мъчение за някои хора, макар и да не изглежда толкова лошо или трудно на пръв поглед.
„Просто не ядеш толкова много и се храниш с по-полезни неща, нали така? Какво толкова му е сложното?“ – това е нещото, в което е убедена всяка жена, която никога не е била на диета.
Но щом започне такава, се вижда че нещата съвсем не са чак толкова прости.
Гладът предизвиква страшно лошо настроение често, а здравословната храна, с която не сме свикнали и която уж трябва да ни накара да се почувстваме здрави, щастливи и пълни с енергия, като хората в рекламите, не само че не постига подобен ефект при нас, ами и буквално чувстваме как измъчва тялото ни.
Това е поради простата причина, че то не е свикнало с нейния прием. А този процес на свикване е изключително неприятен и често може да отнеме страшно много време. А кой иска да се подлага на подобно нещо?
Спазването на диета съвсем не е лесно и изисква много повече воля, отколкото всеки обикновен човек си представя. И то чисто и просто, заради биологичните нужди на тялото ни, които сме развили с времето.
То е свикнало да функционира с един тип храна и с едно количество храна и когато внесем подобна промяна в начина на живот, ние объркваме тотално ритъмът, който си е изградил.
Абсолютно нормално е да чувстваме, че не можем без храната, с която сме свикнали – това не е просто липса на воля, ами чиста биологична и физическа нужда.
Но трябва да помним, че за да стигнем до решението да спазваме диета, със сигурност е имало повод – дали защото гаджето ни е казало, че сме надебелели или защото не можем да влезем в онези бели дънки, които гледаме замечтано от месеци на витрината – има повод и да го помним е едно от най-важните, а може би и най-важното нещо, което трябва да правим докато сме на диета.
Защото да промениш физиологичните нужди на организма си е страшно сложно, но и възможно. Толкова много хора са го постигнали, преди нас, нали? Трябва да знаем, че ще успеем.
Че с всяка измината секунда, ние успяваме и сме все по-близо и по-близо до желания резултат, дори и понякога това да не ни личи, поради възникнали периоди на застой.
И в тези периоди, в които не виждаме сякаш полза от мъчението, на което се подлагаме, е най-вероятно да се откажем. Да решим, че няма смисъл и да се нахвърлим над кутията със сладки. Защото не виждаме резултат?
Но другото нещо, което трябва да помним е, че всичко е временно. Начинът, по който се чувстваме е временен, за разлика от резултата, който ще сме постигнали после, вследствие на него. И си заслужава.
Защото след като измине това определено време на „мъчения“, ние ще сме успели да променим чисто и просто физиологическите нужди на тялото си – то вече няма да копнее по този начин за шоколада и чипса.
Ще си осигурим един по-здравословен, добър и красив живот – и то за дълго, ако не и завинаги, но разбира се – ако си позволим да изпитаме неудобство известно време.
И последно – помнете – след дъжда идва дъгата! Щом сте тръгнали да се мокрите, намокрете се изцяло, за да се насладите после на цветните слънчеви лъчи дълго и продължително време!
