Не успяхте да изпратите собственото си чедо през лятото на лагер или в отдалеченото село на баба, където няма Интернет, и то с часове играе в Интернет. Ужас?
Често самите родители подтикват децата си да играят на компютъра. Какво е спасението?
Забраненият плод
Сега сме в разгара на лятната ваканция, и родителите вече се побъркаха от нерви да карат децата да се махнат от електронните джаджи. Как да ги отърват от тях?
За начало си задайте въпроса – нима на детето му е толкова лошо у дома или сред връстниците, че при първа възможност се втурва във виртуалния свят?
Компютърът е бягството, когато няма нищо друго. И още се запитайте – искате да отървете детето от компютъра, за да прави – какво?
Да се ангажира с нещо по-полезно…
А полезното от гледна точка на родителите е да почете „50 нюанса сиво“ ли? Децата по нищо не се различават от нас. Ние оставяме една работа заради друга само защото втората ни е по-интересна и важна.
Когато такова няма, трябва да се създаде. Единственото пък, което можем да предложим на нашите деца, това е училищният списък с книги за четене през лятото.
Родителите лежат на дивана пред телевизора или пък със смартфона в ръка, а казват на детето да отиде да почете. Това звучи като махни ми се от главата.
Строгите забрани също са път за никъде. Чрез тях вие сами създавате забранен плод, който е по-сладък от всичко останало.
Разбира се, на нас ни стигат силите да накараме детето за известно време да не сяда на компютъра, с удари по ръцете, отнемане на любимата играчка, или пък скриване на компютъра или смартфона.
С какво ще приключи всичко това? Влошени отношения, скандали, ненавист към тази книга, а и към родителите.
Но на родителите им е трудно да съперничат при наличие на Интернет и игри?
Какво е спасението? Помним, че животът е прекрасен, и може да бъде цветен и удивителен. И не трябва да забравяме да показваме това на детето.
Затова трябва да си спомним, че обичаме и каним на този свят децата си. и те радостно подражавайки започват заедно с татко си да ходят на риболов, да пекат с мама баници, да карат велосипед, да четат книжки, да ходят на кино или да си канят гости.
Това са нови хоризонти и впечатления. В компютъра вече ги е имало, а сега е друго.
Лов за деца
Някои оценки възпитават – получаваш двойка, цяла седмица без компютър.
Това е все едно да възпитаваш проститутка – „Отдавам ти се за оценка“. Възрастните често не успяваме да си замислим и правим огромни глупости.
Тогава пък каква мотивация ще създадем! „Ще продам това, което не обичаш, за да правиш това, което не обичаш“. Нима искаме нашите деца да бъдат продажни до такава степен?
В Китай решиха да се борят с игроманията, изпращайки децата в лагери от типа на армейските – там те влизат във форма, цари жестока дисциплина. Можем ли да използваме техния опит?
Ако сработи такава замяна, това е само за кратко време. Да се събират децата на лагери, да се карат да маршируват.
Както знаете това е било изпробвано вече много пъти в историята – нацистка, съветска, и всеки път е свършвало лошо. Така че, само човешки отношения . иначе нищо не се получава.
