Обичайният работен график е бил създаден за физически труд в завод, а не за напрегната работа в офис. Как да промените своя ден, за да постигнете максимално себеотдаване и прилив на творчески сили?
Асоциацията на мозъка с машина – това е модел на продуктивността от индустриалната епоха. Вече сме в нов век, но и досега продължаваме да използваме тип поведение, който е подходящ за онова време и удовлетворява неговите нужди.
И въпреки големите успехи в изучаването на мозъка много от нас се придържат към остарялата идея за продуктивността, дори без да го разбираме.
Управление с тялото, когато трябва да направляваме с ума
В индустриалната епоха мениджърите управлявали с тела. И с телата, които работели по 8, 10 и 12 часа. Качеството и ефективността на работата, разбира се, страдали от такава рекордна продължителност на работното време, но не толкова.
В завода е важно поточната линия да се движи, и мениджърите се старали да ограничат времето за престой, за да се увеличи количеството на продукцията.
Но мозъкът не работи как машина. Вие не можете да го пуснете за 12 часа, а след това да го изключите. Тялото също се нуждае от почивка, затова и в заводите организирали работа на смени, за да си осигурят свежи и отпочинали тела.
Но на мозъка му трябва много по-често почивка. Без такава функционалността му се нарушава, започваме да мислим само за глупости и не сме способни на почивка.
Така постоянният умствен труд без почивки изглежда ефективна само ако мозъкът се сравнява с машина.
Нашият мозък прилича на 5-годишно дете – запасите му от енергия са огромни, а също така и творческите способности и стремежът към обучение. Но, както и на всяко дете, са му нужни кратки периоди на почивка и развлечение.
Началниците и мениджърите на 21-ви век трябва да осъзнават, че в съвременните условия на труда те управляват не с тела, а с мозъци. И тогава как трябва да се организира работата днес?
1. Изберете правилен ритъм на работа
През 1980-та година в Япония пробвали да създадат превъзходни студенти. Предлагало се децата да учат по-усърдно и по-дълго, отколкото в другите държави.
Но въпреки че японските ученици били с по-дълъг учебен ден, почивките между отделните уроци били много по-дълги – на всеки 40-50 минути. ¼ от целия учебен ден бил почивка.
И все пак японските деца надминавали американските ученици, които нямали толкова почивка.
Подобно откритие направили Джим Лоер и Тони Шварц, като установили, че Изводът е да се установи ритъм на работния ден – 40-50 минути работа и 10 минути почивки.
2. Направете почивките свободни
Друг интересен момент от японското изследване е, че почивката между работните сесии трябва да е напълно свободна. На децата била оставена възможност да правят всичко, което пожелаят.
Само в почивките един служител има възможност да прави, каквото искат.
3. Постойте на земята
Това не означава да седнете на пода в офиса. Излезте навън, намерете някоя поляна в близкия парк, поразходете се по тревата, седнете на земята или легнете и хубаво се поразпънете. Изследване показва, че физическият контакт със земята активира парасимпатиковата нервна система. Тялото се изпълва с ацетилхолин, който е отпускащ хормон. Това позволява да се отърсите от работа и ви позволява да се подготвите на следващата продуктивна работна сесия.
