Какво в поведението и думите на психолога може да се определи като смущаващо, и да ви накара да си смените терапевта?
Напоследък все повече хора споделят, че са недоволни от работата с психолозите.
Невинаги човек, намиращ се в сложна житейска ситуация, може сам да прецени колко професионално работи психологът, тъй като в такива обстоятелства способността за критично мислене е понижена, границите лесно се нарушават, човек става по-уязвим.
Много хора се чувстват дискомфортно по време на консултация, но не се решават да сменят психолога.
Понякога просто защото не знаят какво е допустимо, и какво е грубо нарушение на професионалната етика.
На какво минимум да обърнете внимание при общуването с психолог. И като максимум да ви подтикне да смените специалиста. Ако пък психологът не говори така и така не се държи – супер, продължавайте да се консултирате при него.
1. Молба за услуги от личен характер
Например, терапевтът, разбирайки, че клиентът е отличен програмист, го моли да му направи сайт. Или да го запознаете с някой важен човек, или да услужите с пари – всяка молба, която предполага използване на ресурсите на клиента за лични цели на терапевта, е непрофесионална, и се явява манипулацията и вреди на терапията.
2. Вършене на лична работа по време на консултациите
По време на консултация терапевтът изведнъж решава да се разкраси – Продължавайте, продължавайте, аз ще се гримирам през това време, отговаря на телефонни позвънявания, чете книга – между впрочем това са реални случаи. Помнете, че по време на консултацията имате право на 100% от вниманието на своя терапевт.
3. Покана за лично общуване извън сеанса
Да пиете на кафе, да отидете заедно на изложба, просто да се поразходите и да си поприказвате. Личният контакт между клиента и терапевта извън сеанса е възможен, но ако това означава завършване на терапевтичните отношения. И е по-добре, ако между тези събития отмине известно време.
Тоест можете да се сприятелите с терапевта след 6 месеца и това ще бъде безопасно за вашата терапия.
4. Смяна на ролите
Ако терапевтът ви за съвет – а как бихте постъпили на мое място, или ви разказва за трудната ситуация, в която е попаднал не като пример, а с молба за подкрепа от клиента.
5. Всякакви конкретни съвети в посока избор от клиента
„Трябва да се разведете/ омъжите/ напуснете/върнете при майка си“. Това не е етично, защото клиента поставя клиента в зависимо и подчинено положение.
В такъв случай терапевтът поема върху себе си отговорността за решенията на пациента. А клиентът може да получи временно облекчение, но не получава терапия и възможност да се научи да взема тези решения самостоятелно.
6. Обвинения по адрес на клиента
Сами сте виновни за това, което ви се е случило. С вас е трудно да се работи, съпротивлявате, не желаете да се променяте, не желаете да сътрудничите.
7. Подценяване под всякаква форма
Вашите чувства са глупост, ако продължавате така, ще стане по-лошо.
8. Намеци вместо директна комуникация
9. Намеци за психическа неадекватност
Изключение е директен въпрос на диагностичното интервю за наличие на психически заболявания.
10. „Не мога да ви помогна“
Всички тези признаци по-скоро насочват, че е време да смените специалиста, който използвате услугите на по-добър психолог и психотерапевт. Проблемът е обаче, че обикновено хората търсят такава помощ едва когато положението много сериозно, което пречи на трезвата преценка на консултиращия се.
