17-ти февруари е Международен ден на спонтанното проявление на доброта. И се оказва, че състраданието е само по себе си целебно.
Нов начин за помощ на болните през Интернет беше разработен от специалисти на Калифорнийския университет в Сан Франсиско.
Те създават затворени социални мрежи, в които общуват пациенти с еднаква диагноза – например, диабет, и лекари – специалисти по даденото заболяване от всички краища на страната.
Ако става въпрос за специална грижа, то тогава се включват също и местни социални работници и доброволци.
Новите симптоми, промяната на състоянието или реакциите на лекарствата могат да се обсъдят във всеки един момент от пациентите – това прави медицинското консултиране далеч по-достъпно за всеки.
Специални програми могат да напомнят за времето на приема на лекарства. Но това далеч не е всичко.
Самите социални мрежи са своеобразно лекарство, твърдят лекарите, тъй като изцелението е социален прогрес.
Изследванията доказват, че съпричастността, макар и виртуална, и положителният пример на оздравелите са способни да подобрят здравословното състояние на пациентите.
И обратно – изолацията утежнява и усложнява протичането на заболяването. А и много хронично болни водят много по-усамотен начин на живот, в сравнение с техните здрави връстници.
Техните приятели са това, което докторът е предписал.
Най-голям ефект вече е постигнат в областта на психотерапията – социалните мрежи помагат на страдащите от посттравматични стресови разстройства, депресии и на хора със старчески разстройства на психиката.
Възможността да си поговорят с някого по всяко време на денонощието, подобрява качеството на живот, и то съществено, на такива хора.
Специалистите на Калифорнийския университет са убедени, че в бъдеще социалните мрежи ще станат задължителна част от лечението на хора с такива заболявания.
Но социалните мрежи могат да се превърнат в средство за лечение не само на нарушения на психиката, а биха били много полезни и при тежки хронични заболявания, които правят невъзможно болният да излиза и да се среща с хора, което понякога се отразява пагубно и води много по-бързо до фатален изход – типичен пример за това е известният учен Стивън Хокинг, който от 50 години страда от амиотрофична латерална склероза, прогнозите при което заболяване са за не повече от 1-2 години живот след поставяне на диагнозата.
Но, макар и причината за толкова дългият му живот да не е известна, все пак може да се предположи, че благодарение на това, че се посвещава изцяло на квантовата физика и на космологията го спасява от тежката депресия, която съпътства хората, които са приковани към легло и инвалиден стол.
В подкрепа на тези твърдения беше и направеното през изминалата година открития, че именно наличието на цел се явява един от факторите за удължаване на живота.
С тази разлика, че изследването обхваща хора в доста напреднала възраст.
А случаят на Стивън Хокинг е наистина уникален и може би желанието му да бъде полезен за цялото човечество спасява живота му и научните му трудове наистина допринасят много за развитието на теоретичната квантова физика и космология.
Именно този му стремеж най-вероятно, макар и да няма официално научно потвърждение, най-вероятно спасява живота му.
През всички тези 50 години, през които е болен той не престава да твори, въпреки тежкото и инвалидизиращо заболяване, от което страда, и така не се изолира от обществото, а напротив със своите научни трудове осигурява огромен принос за развитието на цялото човечество.
Ето защо социалните мрежи биха могли да са невероятно полезни и за хора, страдащи от много тежки заболявания.
