Преди да прочетете тази статия потърсете в Гугъл по ключова дума здравословен начин на живот. Търсачката ще ви извади повече от милион резултати.
Немалка цифра, но това не е изненадващо, ако се отчете, че понятията здраве и начин на живот са се превърнали в практически неразривни.
У повечето от нас се е формирало убеждението, че можем да защитим здравето си, ако сами се хванем за работа, но така ли е всъщност?
В резултат от неотдавнашно изследване от клиниките Майо съобщиха, че въпреки всеобщото зацикляне върху здравословния начин на живот, към него се придържат не по-малко от 3% от американците.
В изследването здравословният начин на живот се определя като сума от 4 компонента – физическа активност, пълноценно хранене, процентно съотношение на мазнините в организма – до 20% от мъжете и до 30% за жените, преустановяване на цигарите.
Начинът на живот на преобладаващия брой американци не съответстват на всички 4 критерии. Но дори и ако се започне следването на всички тези правила, това не гарантира, че здравето ви ще се подобрява.
За да повлияете действително на здравето, ще се наложи освен да следвате правилата за здравословен начин на живот и много други, често много по-важни фактори.
Общественото здравеопазване се е концентрирало върху индивидуалните рискови фактори, които могат да влошат здравето.
През 2010-та година ООН определи хроничните заболявания като патологии на начина на живот, изброявайки тютюнопушенето, ниската физическа активност и лошото хранене сред факторите, предизвикващи тези заболявания.
В САЩ този начин на мислене е в ход вече повече от 50 години – през 1948-ма година започва Фрамингемското изследване на сърцето, насочено към изучаване на ролята на начина на живот в развитието на сърдечно-съдовите заболявания.
През 60-те години на миналия век учените се фокусирали върху изучаването на хроничните заболявания, а в обществото окончателно се формирало убеждението, че доброто здраве зависи от здравословния начин на живот.
Но сега изследователите на общественото здраве започват да разбират, че промените в начина на живот не гарантират измененията в здравето.
През 2001-ва година Националният институт по здравеопазване провел изследване, продължило 11 години и в което взели участие повече от 5000 души на зряла възраст с диабет втори тип.
Целта на изследването била да се узнае, може ли интензивната намеса в начина на живот, като например намаляване на телесната маса, намалява вероятността от възникване на сърдечно-съдови заболявания, които могат да се развият при болните от диабет втори тип.
Възможностите на медицинската наука и клинична практика да предсказват шансовете на човек да развие конкретно заболяване са изключително ограничени.
Твърде много фактори влияят на нивото на риска от разболяване – социални, екологични, дори икономически и политически.
Затова е по-лесно да се направи оценка на здравословното състояние на една нация, отколкото да се направи прогноза в какво здраве ще бъде човек след 5, 10 или 20 години.
На практика е невъзможно да се предскаже, дали ще се разболеете от астма, но например е известно, че афроамериканските деца са с леко повишен риск от това заболяване.
Отлично е, че толкова много хора се интересуват от самоусъвършенстване, но проблемът е в това, че когато поставяме начина на живот над другите фундаменталните причини за болестите, ние рискуваме да изпуснем от поглед факторите, които водят до масово възникване на заболявания.
