Колко сериозни ще бъдат последствията от фрактурата зависи до голяма степен от правилната фиксация на счупените кости.

Стандартно решение на въпроса е поставянето на гипс, който осигурява и обездвижване на увредения участък.

Но винаги ли този метод е достатъчен?

Възможно ли е да помогне при сложни счупвания?

Когато проблемът не може да се реши с помощта на гипс, травматолозите използват остеосинтеза.

Това е хирургична процедура, при която отломките от костта се фиксират с помощта на различни конструкции, например, щитове, спици, пластини, винтове и прочие.

Един от най-известните изобретателите на методите на остеосинтеза е съветският хирург Илизаров.

В чест на годишнината от неговото рождение Lechenie.bg ще разкаже какво прави остеосинтеза, къде се използва и какви нови методи се използват днес.

Особености на остеосинтеза при травми на костите

Предимствата на остеосинтезата не са малко.

Методиката позволява да се фиксират увредените участъци на костите за дълго време, а понякога имплантите остават у пациента за цял живот.

Това е критично важно за хора в напреднала възраст, при които костите се срастват изключително бавно, дори при неусложнени фрактури.

Също различните системи за фиксация са незаменими при множествени увреждания на костите, те осигуряват правилна позиция на отломките и възможност за правилно срастване.

Технологията помага без усложнения да се възстановят увредените лъчеви кости при нестабилни фрактури.

Показания за остеосинтеза са:

• Фрактури, които не се срастват без фиксация;
• Вътреставни увреждания на костите;

• Тежки фрактури при възрастните хора, например, счупване на бедрената шийка;
• Счупвания с остри отломки, които могат да увредят меките тъкани или нерви;
• Отложени операции – при неправилно срастване на костите, изместване на костните частици, възникване на лъжливи стави;

Остеосинтезът е противопоказен при наличие на инфекции, и по-точно замърсена рана на мястото на фрактурата.

Не се поставят фиксиращи системи на открити счупвания, ако зоната на уврежданията е достатъчно голяма.

И в този случай ако пациентът в анамнезата има изразена остеопороза.

В съвременната практика преди извършване на операция задължително се прави 3Д-томография.

Поставянето на диагноза помага максимално точно да се определи обемът на увреждания и правилно да се постави конструкцията.

Вътрешна остеосинтеза – използване на щитове

Това са методи, при които фиксиращите елементи се поставят вътре в костта.

Например, златен стандарт за лечение на тръбести кости в зоната на диафизата – централния отдел на костта, е блокирана интрамедуларна остеосинтеза.

В този случай щифтът през разрез е не повече от 5 см и се въвежда непосредствено в костномозъчната кухина и се фиксира напречно.

Този метод има няколко предимства пред гипса:

• Надеждна фиксация, при която се изключва изместване на костни отломки, тъй като костта е закрепена за желязо;
• Минимални увреждания на кожата;

В зоната на самата фрактура меките тъкани изобщо не се докосват, това помага за запазване на кръвоносните съдове, които хранят увредените участъци на костта.

А това означава – ускоряват тяхното заздравяване.

Вътрешна остеосинтеза – пластини

Друг разпространен метод за фиксация на различни увредени участъци от костта е надкостния метод – поставяне на пластина над костта.

Подобна остеосинтеза може с успех да се приложи при лечение на сложни фрактури, включително и ставни.

Недостатък на метода е необходимостта от откриване на голям участък от костта.

Тази операция е достатъчно травматична и сама по себе си може да предизвика редица усложнения.