Оптимизмът днес е на мода – призовават ни да гледаме на живота с усмивка и да търсим най-доброто във всичко. Толкова ли е полезно това?
Когато натрапеният оптимизъм започва да вреди и да дразни
Мислите могат да променят живота ни. Вярата в по-доброто ни помага да се стремим към светло бъдеще и да не губим надежда.
Изследванията доказват, че оптимистите изпитват по-малко стрес в ежедневието и в по-малка степен са предразположени към депресии. Освен това се чувстват по-добре, отколкото тези, които гледат на живота предимно песимистично.
Но истина ли е, че оптимизмът е ключът към щастливия и безпроблемен живот. Прието е да се смята, че позитивизмът е панацея срещу всякакви проблеми.
Дори раково болни биват съветвани да гледат на света с оптимизъм. Твърди се, че това е изключително важна, ако не и задължителна част от лечението. Всъщност това не е така.
Оптимизмът не е гаранция за дълъг и щастлив живот
Оптимизмът не гарантира, че ще живеем дълго и щастливо.
Положителните мисли могат да влияят на здравето, но това не е единственият важен фактор, а способност да виждаме доброто във всичко – не е спасението от неприятни ситуации. Те само помагат да ги преживеем по-лесно.
Какво се случва, когато позитивното внезапно престане да работи и се сблъскваме с проблеми.
Когато околните ни съветват да гледаме с лека ръка на случващото се, но това не е възможно?
Тези съвети ни изненадват, защото нищо не се получава. Не можем да гледаме по друг начин на света, повече да ценим това, което правят за нас, по-често да се усмихваме.
Може би всички около нас знаят тайна, в която са забравили да ни посветят, и затова нищо не се получава. Започваме да се чувстваме изолирани, самотни и неразбрани.
Когато заради позитивният поглед върху света не оставяме място за истински емоции, сами попадаме в капан.
Ако не разполагаме с възможност да изживеем емоциите, то няма личностно израстване, а без това позитивизмът ще е като преструвка.
Токсичен оптимизъм – когато прекрачим границата
Ако отказваме на себе си и на близките си правото да изразяват истинските си чувства, то оптимизмът става токсичен.
Съветваме себе си и околните да погледнат на ситуацията отстрани, могло е да бъде и по-лошо.
Правим го с надеждата, че на събеседника така ще му стане по-леко. Намеренията ни са добри. И може би наистина е можело да бъде и по-зле.
Подобни изказвания подценяват чувствата на човека и го лишават от право на отрицателни емоции.
В позитивното мислене има много предимства, но понякога е по-добре на света да не се гледа през розови очила.
Тогава ще можем да видим в случващото се доброто, и лошото, а това означава да преживеем и преодолеем ситуацията.
Как да помогнем на близък, попаднал в трудна ситуация
Когато виждаме, че на човека до нас не му е добре, трудно преценяваме правилно как да го подкрепим. Още по-трудно е, когато не можем да направим нищо.
Чувстваме се безпомощни и искаме да поправим ситуацията. Тази безпомощност ни кара да говорим банални неща, които дразнят всички:
- Погледни на случилото се от друга страна;
- Колко по-лоши неща са се случвали на хората, а ти се оплакваш;
- Усмихни се, всичко ще е наред;
- Погледни на света по-позитивно.
Струва ни се, че тези фрази може и да помогнат, но това едва ли е така. Оказали се на мястото на събеседника, и ние навярно бихме се подразнили, ако ни изръси нещо подобно. И въпреки това отново и отново повтаряме тези баналности.
Трудно е просто да гледаме как близък човек се чувства зле. И все пак най-доброто, което можем да направим, е просто да сме до него.
Да признаем, че случващото се може да е проблем. Възможно в бъдеще да се възприеме като полезен опит, но сега му причинява болка.
Опитвайте да не отказвате себе си и събеседника от правото на негативни емоции. Най-доброто, което можете да направите за друг човек, е да изслушате и да проявите разбиране.
Ето и думите, които могат да помогнат:
- Разкажи как се чувстваш;
- Разбираме какво ти е;
- Разказвай, слушам те внимателно;
- Представям си какво ти е;
- Разбирам, че ти е много тежко;
- Искам да помогна;
- Вярвам в теб.
Повторете на събеседника тези думи, за да покажете, че го слушате, използвайте езика на тялото – внимателно гледайте събеседника, обърнете се към него, когато го слушате.
Да се гледа с оптимизъм на света, е разбира се, прекрасно. Но не трябва да лишаваме себе си и близките за правото на отрицателни емоции.
