Много се говори за това, че заниманията с физкултура и спорт способстват за укрепване на здравето. Но рядко някой разбира и обективно отчита разликата между тези понятия.
Физкултура и спорт – тези 2 думи, обикновено, стоят една до друга. Въпреки това понятията не са тъждествени.
Важно е да се разбира, с какво спортът се различава от физкултурата, с какво е по-полезен и какво искаме да постигнем ние. Разликата не е толкова трудно да се разбере, достатъчно е да се разгледат тези 2 понятия по-подробно.
Физическата култура е една от сферите на социална дейност, насочена към укрепване на здравето и към развитие на физическите способности на човека.
Основните елементи на физкултурата са физическите упражнения и съревнованията по тях, закаляване на организма, хигиена на труда и бита, активно-двигателни видове туризъм, физически труд като форма на активен отдих за хората, които се занимават преимуществено с умствен труд.
Спорт – търговско-спортна дейност, предполагаща икономическа ефективност и висока инфармационно-развлекателна стойност на зрелищните спортни мероприятия. Спорт наред с укрепване на здравето има за цел – постигане на високи резултати и победи в състезанията.
Спортът отдавна се подразделя на любителски и професионален. Професионалният спорт – това е тежка, изморяваща работа всеки ден, целта на която е рекорд на всяка цена, това е пълна всеотдайност.
Спорт
Към настоящия момент съществуват обективни и убедителни данни, потвърждаващи необходимостта от внимателен подбор на хора, желаещи да се занимават със спорт и недопускане да се използва в спортната медицина терминът „практически здрав“.
Спешната необходимост да се обърне повече внимание на проблемите със заболеваемостта сред спортистите се потвърждава от факта, че в професионалния спорт за последните 20-30 години натоварванията са нараснали с 4-5 пъти и вече са пределни за организма.
Макар че в България няма подобна статистика, достатъчно показателни са данните от статистиката на една от водещите в спорта държави САЩ. Те показват, че само 12% от хората след занимания със спорта на високите постижения остават относително здрави.
Сред спортистите патологията на вътрешните органи е започнала да се среща по-често и е особено тревожно е, че се наблюдават случаи на внезапна смърт на тренировки и на съревнования.
С всяка изминала година се увеличава броя на спортистите в юношеска възраст, при които се наблюдавани отклонения в електрокардиограмата, свидетелстващи за дистрофични изменения на мускулите на сърцето вследствие на физическо претоварване.
Също следва да се отбележи, че заниманията с професионален спорт не само не оздравяват организма, а често водят и до различни хронични заболявания.
Например, заболявания на периферната нервна система по-често се срещат при гимнастиците, копиехвъргачите, при щангистите, борците и футболистите.
Заболяванията на ушите, гърлото и на носа са широко разпространени сред тези, които се занимават със спортна стрелба (71,5%) , биатлон, водни (40–45%) и зимни (40%)видове спортове. При стрелците доминира патологията на слуха – неврити на слуховия нерв.
Обикновено на такива инфекциозни огнища не обръщат внимание нито треньорите, нито спортистите, а понякога и самите спортни лекари.
Въпреки това данните от последните години показват, че огнищата на хронична инфекция представляват толкова голяма опасност за здравето на спортиста, че тяхното наличие не позволява той да бъде считан за абсолютно здрав и да се допуска до тренировки.
Затова всички огнища на хронична инфекция трябва да бъдат излекувани и едва след това спортистът може да бъде признат за абсолютно здрав и да се допуска до тренировки.
