Възпаление, което води до увреждане на венозната стена и което е с остър или хроничен характер, се нарича флебит.
Тази патология може да се развие в резултат на въздействието на организма на най-разнообразни фактори.
Но в приблизително 85% от случаите е вследствие на разширени вени.
Това заболяване много често се усложнява от образуване на тромбози в лумена на вените, което води до възникване на тромбофлебит.
Най-често до формиране на възпаление в стените на вените води тяхното разширяване.
На второ место е инфекциозната флора, която в повечето случаи е представена от стрептококи.
Тук основна роля играят съществуващи абсцеси, раневи повърхности или присъстващи в организма инфекциозни огнища.
Освен това често този патологичен процес е резултат от постъпване във вената на химически вещества, което впоследствие предизвиква киселини или продължителен престой в вената на игла, например, при система.
Основните симптоми на флебит
Клиничната картина на флебит пряко зависи от това какви вени са били засегнати, а също и какво протичане има това заболяване.
При остър повърхностен процес се наблюдават симптоми като внезапно нарастващо уплътняване и болезненост по дължината на възпалената вена.
Кожата също става по-плътна и се зачервява.
В някои случаи по хода на вената могат да се открият хиперемирани линии.
Болният човек се оплаква от това, че кожата в проекцията на вената и станала гореща на допир.
При повечето пациенти се присъединява общ интоксикационен синдром с умерено повишение на телесната температура и обща слабост.
Острото увреждане на дълбоките вени се съпровожда със следните симптоми – изразено подуване в засегнатата област и местно повишаване на температурата.
При притискане на възпаления участък се установява значителна болезненост.
Основен отличителен момент е, че хиперемия на кожата не се наблюдава.
Кожата придобива млечно-бял цвят.
Именно при въвличане в патологичния процес на дълбоките вени се формират и тромбози в лумена.
Ако възпалението се е развило в церебралните вени, на първо място в клиничната картина се извеждат различни неврологични нарушения.
Такива са главоболие, пристъпи на гадене и повръщане, припадъци и т.н.
При хронична форма на това заболяване всички симптоми са изразени много по-слабо.
В някои случаи човек, дори може и да не се досеща, че е болен.
Но хроничната форма се съпровожда с периодични обостряния, които протичат с всички изброени по-горе признаци на острата форма на заболяването.
Диагностика и лечение на възпалението
На първо място диагностиката се основава на съпътстващата клинична картина.
Но задължително за потвърждаване на диагнозата се провежда ултразвуково изследване на увредените вени или дуплексно сканиране.
В случай че патологичният процес е с повърхностен характер обикновено хоспитализацията не е показна.
Възпалението на дълбоките вени е необходимо да се лекува в болнични условия.
Използват се нестероидни противовъзпалителни, а също и препарати насочени към намаляване на вискозитета на кръвта и подобряване на микроциркулацията във вените.
Местното лечение предполага използване на мехлеми с противовъзпалителен и противотромботичен ефект.
След париране на острия процес могат да се назначават различни физиотерапевтични процедури.
Профилактика
Принципите на профилактиката се свеждат до своевременно лечение на разширени вени, спазване на всички правила при поставяне на венозни инжекции, а също и обработка на раневите повърхности.
Разширените вени всъщност отключват флебита, който се явява тяхно усложнение.
