Старческата възраст е време, в което в организма протичат невродегенеративни изменения, забавят се метаболитните процеси и тялото повяхва.
Промените на метаболизма, свързани с постъпването и усвояването на минерали, особено на калций, магнезий и фосфор, увеличават риска от фрактури.
Възможно е те да възникнат заради незначителни травми или спонтанно на фона на напълно обичайни натоварвания.
Най-тежка е фрактурата на бедрената шийка, след която пациентът рискува да остане на легло завинаги.
Защо така се променя скелета?
Фрактури в напреднала възраст
В старческа възраст организмът функционира по напълно различен начин в сравнение с младостта и фрактурите са един от сериозните проблеми на травматологията.
Това е свързано с нарушаване на метаболизма на минералите и деминерализация на костната тъкан.
Това намалява здравината на целия скелет, костите стават по-крехки.
Поради промени в обмяната на веществата на костите процесът на отмиване на калций от костните тъкани преобладава над процеса на отлагане в скелета.
А нарушенията на координацията в напреднала възраст, поради слабост на мускулния корсет и наднормено тегло са много по-чести, отколкото при младежите и хората на средна възраст.
Старческата остеопороза е водещата причина за фрактури.
Тази патология е характерна най-вече за жените в напреднала възраст, и нейното основно проявление е крехкостта на костите.
Костите се чупят от незначителни травми и дори от обичайни движения, ако теглото надвишава нормата.
Промени в скелета в напреднала възраст
С настъпването на старостта активността на човека съществено намалява.
Той прекарва повече време у дома в седнало или в легнало положение, страда от недостиг на физическо натоварване и от товара на хроничните заболявания.
Освен това, старостта е времето, в което хората обръщат малко внимание на фигурата, правилното хранене и на приема на витамини и минерали.
Всичко това в съвкупност създава предпоставки за остеопороза.
Костните структури стават патологично крехки, костната матрица отслабва, което вече не дава здравина и еластичност, каквато е била в младостта.
Загубата на плътност и нарушенията на тъканите на костните структури създават предпоставки от най-малката травма, удар или притискане да става фрактура.
Най-характерни в този случай са околоставните и вътреставните счупвания там, където се оказва най-голям натиск върху костите.
Най-честите фрактури в старческа възраст са:
• В зоната на бедрената шийка;
• На глезена;
• На големите бедрени кости;
• На шийката на рамото;
• На ребрата;
Една подобна фрактура може за дълго време да прикове човек към легло, поради нарушаване на процесите на срастване на костите.
В предходни наши статии сме коментирали обширно фрактурата на бедрената шийка в напреднала възраст.
В настоящата ще се концентрираме върху останалите видове счупвания, характерни за старостта.
Фрактура на раменната кост
Това е счупване в зоната на раменната шийка.
Характеризира се със силен болкови синдром, който се овладява само със силни обезболяващи, които се поставят венозно или мускулно за облекчаване на състоянието.
Освен това в зоната на увреждането костта напълно загубва своята функционалност, раменната става спира да работи, може да се сгъва само китката и частично лакътя.
Като реакция на счупената кост възниква силен оток на ръката, формира се хематом, което усилва болката и нарушението на функцията.
Опит за изместване на ръката напред или назад предизвиква силни болки, стига се и до шоково състояние.
Подобно увреждане старите хора получават, когато падат с изпъната ръка напред.
