Гъбична инфекция, която води до засягане на външното или и на средното ухо, а също и постоперативна кухина в областта на мастоидния израстък, се нарича отомикоза.
Това заболяване не се съпровожда с каквито и да е специфични клинични проявления.
Включва болков синдром, различни по обем секрети от ухото и нарушение на слуховата функция.
Отомикоза – как се развива
Това състояние трудно се поддава на лечение. Въпреки това в преобладаващия брой случаи прогнозата при отомикоза е благоприятна.
Ако се остави без лечение гъбичната инфекция от ухото може да се разпространи към околоушната жлеза.
Сред другите възможни усложнения са адхезивен среден отит, който може да доведе до необратима глухота, и дори до гъбичен сепсис.
Гъбичната инфекция, засягаща различни отдели на ухото, е доста разпространен проблем сред населението.
Според статистиката, сред всички отити на отомикозата се падат около 18%. При децата този показател е 27%.
Този патологичен процес най-често се открива при хора, които живеят в топлите страни. При мъже и жени болестта се развива еднакво често.
В повечето случаи болестта е с едностранен характер. Двустранната възпалителна реакция се среща в не по-често от 10% от случаите.
Най-тежко протича отомикоза, която се съпровожда със засягане на постоперативна кухина. Според статистиката, при около 15% от тези хора впоследствие възникват рецидиви.
Гъбична инфекция в ухото – какви са причините
В преобладаващия брой случаи в ролята на патоген при развитие на отомикоза са плесенни гъбички, които се отнасят към рода Aspergillus. Освен това, често тази инфекция се предизвиква от подобни на дрожди гъбички, принадлежащи към рода Candida.
Отделно следва да се спомене, че понякога гъбичната флора може да се разпространи към ухото от първично огнище на Кандидоза в областта на гениталиите и на кожата. Значително по-рядко в ролята на патогени са дерматофити и актиномицети.
Съществува много голямо количество фактори, които способстват за възникване на тази болест. На първо място, това са различни травмиращи въздействия на ухото, сред които и попадане на чужди предмети в него.
Кожни патологии, съпровождащи се със сърбеж, например, алергичен дерматит, също могат да доведат до възпалителен процес в резултат на системно чесане на кожата в областта на външното ухо.
Сред другите предразполагащи фактори са ниско ниво на лична хигиена, често изпотяване, прекарани възпалителни заболявания от страна на различните отдели на ухото.
Симптоми, характерни за отомикоза
При засягане на външното ухо възникват симптоми като усещане за запушване и сърбеж в областта на външния слухов проход.
Непосредствено самият слухов проход се подува. Наблюдава се наличието на обилни секрети от ухото, задължително присъства интензивна болка.
Забележителното е, че болковият синдром става още по-силен по време на гълтане или дъвчене.
При преглед се установява още един характерен симптом – това е изразено зачервяване на кожата на външното ухо. Този патологичен процес често води до значително отслабване на слуховата функция.
Освен това може да се усложни от регионарен лимфаденит и вторично засягане на околоушната жлеза.
Хронично възпаление най-често предшества развитието на отомикоза. Болният човек се оплаква от внезапно влошаване на своето състояние.
Присъстват симптоми като интензивна болка в ухото, обилни секрети от него. Слухът се влошава още повече и възниква периодично главоболие.
Диагностика и лечение на инфекцията
Поставянето на диагнозата при тази болест не може да се основава само на съпътстващи клинични проявления, тъй като те не са специфични. Назначава се микробиологично изследване на ексудата, който се отделя от ухото.
Задължително се извършва отоскопия. Също се препоръчва провеждане на редица изследвания, насочени към оценка на слуховата функция.
Тази инфекция предполага назначаване на специални противогъбични препарати. Лечението започва с използване на местни антимикотици, а при рецидиви се назначават системни противогъбични средства.
Допълнително се назначава хипосенсибилизираща терапия, витамини и средства за общо укрепване на организма.
Профилактика на развитие на болестта
Принципите на профилактика се свеждат до избягване на травмиращи въздействия, спазване на правила за лична хигиена.
Необходимо е и повишаването на нивата на имунна защита, а това означава повече движение, решаване на проблема с недоспиването и пълноценно хранене.
