За вътрешния часовник са чували всички, но много са малко тези, които знаят как са устроени. Две групи американски учени провели мащабно изследване, за да разберат как работи нашият часовник и какво е влиянието му върху организма.
През целия ден ние се вслушваме в тиктакането на часовника вътре в тялото ни. Именно то ни пробужда сутрин и ни кара да чувстваме сънливост през нощта.
То вдига и сваля температурата на тялото ни в необходимия момент, регулира образуването на инсулин и на други хормони.
Вътрешният часовник на организма, това е тиктакането, което ние чувстваме и то се нарича още циркадни ритми.
Тези ритми влияят дори на мислите и чувствата ни.
Психолозите изучават тяхното въздействие върху мозъка на човека, провеждайки когнитивни тестове на доброволци по различно време на деня.
Установило се, че сутрин е най-доброто време за изпълнение на задачи, изискващи от мозъка, извършването на няколко операции едновременно.
Ако е необходимо да задържите в главата си няколко пласта информация едновременно и да обработвате тези данни оперативно, то трябва да се захващате за работа в началото на деня. А пък втората половина от денонощието е по-подходяща за вършенето на по-елементарни и разбираеми задачи.
Циркадните ритми имат огромно влияние и върху тези, които страдат от депресия или биполярно разстройство. Хората с такива проблеми имат непълноценен сън и чувстват нужда от стимулиращи средства през деня. Някои хора със слабоумие пък усещат особения ефект на залеза – в края на деня стават агресивни или си губят в пространството и времето.
Сънят и циклите на активност са важна част от психическите заболявания, разказва невробиолог от Мичиганския университет. Поради тази причина невролозите с всички сили се стараят да разберат как работи вътрешния ни часовник и какво влияние оказва върху мозъка ни. Но изследователите не могат просто да отворят черепната кутия и денонощно да наблюдават работата на клетките.
Преди няколко години Калифорнийският университет пожертва за своето изследване мозъци, които грижливо се съхранявали след смъртта на донорите.
Някои от хората, на които били те, починали рано сутринта, а другите през втората половина на деня или през нощта. Доктор Акил и нейните колеги решили да проучат различава ли се единият мозък от другия и зависи ли разликата от това в кой момент е починал донорът на мозъка.
Органите, които били избрани, били на здрави хора, които починали, поради внезапно произшествие - автомобилна катастрофа. От всеки мозък изследователите взели проби от тъканите на тези дялове, които отговарят за паметта, обучението и емоциите.
Към момента на смъртта на донорите гените, намиращи се в мозъчните клетки на донорите, активно кодирали белтъци. Благодарение на това, че мозъкът бил внесен в подходящи условия за съхранение, учените успели да определят каква била активността на гените към момента на смъртта, и по-точно в самата минута на смъртта.
Повечето от гените не показали никаква закономерност в своята работа в рамките на деня. Но повече от 1 000 гени показват денонощен цикъл на активност.
Мозъкът на хората, които загинали по едно и също време на деня, показавал една функционалност на гените.
Тогава изследователите провели изследвания на мозъци на починали хора, страдащи от клинична депресия, като било открито нещо много интересно - оказало, че тези пациенти били от Япония и Германия, но нямало от САЩ.
