В книгите и филмите от жанра фантастика се среща сюжет, при който на Земята идва страшна болест, от която човечеството бързо започва да загива. Намират се обаче един или няколко човека, които са сякаш неуязвими за тази инфекция.
Възможно ли е това не в холивудски филм, а в реалния живот? С какво може да е свързана тази изключителна устойчивост, и може ли така да се коригира човешкият геном, за да се избави населението на планетата от опасността от заразяване със смъртоносни или дори само неприятни инфекции?
Възможно ли е наистина хората да сме устойчиви към инфекции
Тайните на имунитета
Малко хора си представят как се задейства имунната система при среща с инфекции. Как нейното функциониране е свързано с наследствеността – също засега не е изучена самата област на науката. Но вече е известно, че от генетиката може да зависи устойчивостта към едните или другите вируси и бактерии, така и предразположението към инфекции.
Например, сред групата на северните народи се срещат хора, които притежават устойчивост към вируса на имунния дефицит.
При тях е открита лека мутация, заради която вирусът, попадайки в организма, по никакъв начин не се проявява – не се развива, не може да прониква в клетките, не предизвиква симптоми на заболяване и не се предава на други хора.
Дори и в тези случаи, когато в организма попада голямо количество от вируса, а за ХИВ-инфекциите, това е от значение.
Болестите осигуряват защита от инфекции
Съществува и такова нещо. Някои генетично обусловени заболявания предизвикват развитие на устойчивост към определени инфекции. В статия, публикувана през 2015 г., изследователи от САЩ съобщават за такива съчетания.
Например, хемоглобинопатията е свързана с устойчивост към малария. Тези, които страдат от муковисцидоза, на практика са без риск от разболяване от холера.
Болестта на Тея-Сакс осигурява резистентност към туберкулоза, а фенилкетонурията при жените ги предпазва от действието на микотоксин, който е причина за спонтанен аборт.
Двойката хемоглобинопатията-малария е свързана още и с повишено възприемчивост към респираторни инфекции, което нагледно демонстрира сложни взаимовръзки.
Съществуват сведения, че миастенията е причина за устойчивост към вируса на бяс, една от най-опасните болести, пренасяни от животни.
Още едно недобре проучено състояние болестта на Ниман-Пик, при който протича аномално натрупване на холестерол в лизозомите, понижена възприемчивост към вируса на Ебола и Марбург.
В миналото вече е било известно за съществуването на различен род взаимовръзки между заболяванията. Например, изучаването на взаимовръзките между хемосидероза и коремен тиф води до създаването на ваксина, която се намесва в тази взаимовръзка.
Хемосидероза – това е генетично заболяване, което води до излишък от хемосидерин, и следователно до излишък от желязо. Салмонела ентерика е чревен патоген, който може да предизвика коремен тиф.
Салмонелите зависят от потреблението на желязо, и така излишъкът от този минерал може да доведе до повишена възприемчивост към коремен тиф при хора, страдащи от хемосидероза.
Тази информация е била използвана за разработване на ваксина, която блокира потреблението на желязо от вируса.
Какво да очакваме в бъдеще
Науката се развива бързо, и генетиката е една от науките, които преживяват невероятно развитие. Вече са създадени и се разработват лекарства, създадени на основата на генетични изследвания.
Очевидно, не е далече денят, когато медицината ще стане изцяло персонализирана. Какво означава това?
На основата на анализа на гените за всеки човек ще се създава нещо като паспорт, в който ще бъде посочено, към какви заболявания е с повишена устойчивост, и към какви е по-възприемчив.
И на основата на тези данни лекарят може да даде не общи препоръки, а да разработва персонална стратегия за укрепване и запазване на здравето, включително препоръки за физическо натоварване, хранене, ваксинация.
В случай на заболяване по-точно ще се подбират лекарствата и дозите препарати?
Колко дълго да се чака? Отговор на този въпрос засега няма. Голяма е вероятността обаче днешните земни жители да видят с очите си подобни изменения. И дори в случай на сериозно заболяване и в напреднал стадий да стане възможно то да претърпи обратно развитие и да се излекува разболелият се.
