Генитален херпес е доста неприятно състояние, което най-често застига нежния пол.
Гениталната инфекция се характеризира с появявата на множество мехурчета, обусловени от проникване в организма на специфична вирусна флора.
Защо гениталният херпес се среща 2 пъти по-често при жени
Тези обриви се съпровождат с интензивен сърбеж и дори и с болка, което значително понижава качеството на живот на болния. Това заболяване при правилен подход доста добре се поддава на лечение. Но понякога придобива рецидивиращ характер.
Основната опасност се заключава в това, че жената е като източник на вирусната флора и лесно заразява мъжете, с които има интимни отношения.
Днес гениталният херпес се разглежда като заболяване, предаващо се по полов път. Интересно е, че при жените то се среща почти 2 пъти по-често, отколкото при мъжете със същия патологичен процес.
Съществуват 2 възрастови диапазона, в които се наблюдава най-високо ниво на заболеваемост – от 20 до 24 години и от 35 до 40 години.
Тази инфекция често протича в латентна и скрита форма и не създава изразен дискомфорт на заразената жена, също както и безсимптомното носителство може да стане причина за вътреутробно прекъсване на бременност, различни пороци на развитието на плода и т.н.
Гениталният херпес се предизвиква от специфична вирусна флора, а именно – от вирус на обикновения херпес.
Вирусът на обикновения херпес се дели на 2 типа. В 70% от случаите заразяването на половите органи е обусловено от втория тип.
Останалите 30% са на първия етап. Като източник на вирусната флора е заразеният човек, независимо дали има някакви клинични проявления.
В преобладаващия брой случаи се реализира полов път на заразяване. Доста по-рядко то става по-контактен път, а именно при използване на общи хавлии, други хигиенни предмети и т.н.
Тази инфекция е с много високо ниво на заразност. Практиката показва, че при полов контакт с жена с генитален херпес, вероятността мъжът да се зарази е повече от 75%.
Симптоми на генитален херпес при жени
Продължителността на инкубационния период средно съставлява от 2 до 14 дни.
След това често се наблюдава продромален период, който е представен от симптоми като слабост и субфебрилна треска, мускулни болки, сърбеж в областта на половите органи.
След края на продромалния период се появяват специфични обриви. На лигавиците на половите органи се откриват малки мехурчета, които са с размери от 2 до 3 мм в диаметър, вътре в които се намира прозрачни течност.
Тези мехурчета могат да се сливат помежду си. На този фон нарастват местните симптоми, сред които и още по-изразен сърбеж, болезненост, отоци на засегнатата област.
Жената става нервна, нарушава се нощният сън. Средната продължителност на този период от 1 до 1.5 седмици.
Следващият период се характеризира с пукане на мехурчетата и появата на тяхното място на ерозии. В някои случаи се откриват плитки язвени елементи. След известно време ерозиите и язвите пресъхват и се покриват с тънки корички с епителизация впоследствие.
Всички местни симптоми постепенно стихват, общото състояние на болната също се нормализира.
Диагностика и лечение
Поставянето на диагнозата при тази инфекция обикновено не предизвиква каквито и да е трудности. Започва се с преглед и снемане на анамнеза. За изолиране на вируса се прибягва до помощта на ПВР-диагностика и метода на пряка имунофлуоресценция.
При откриване на генитален херпес следва да се има предвид, че партньорът също следва да се изследва и да бъде лекуван.
От лекарствените препарати се назначават специфични противовирусни и антисептични средства. При наличие на рецидиви е показна противохерпесна ваксина.
Как да се предпазим от генитален херпес
За профилактика на заразяване следва да се избягват полови контакти без предпазни средства и честа смяна на партньорите. Освен това се препоръчва въздържание от полов акт при наличие на подозрителни обриви при половинката. Така ще бъде предотвратено разпространението на генитален херпес.
