На всеки човек му се случвало да избухва. И всички се справят с гнева по различен начин – едни приемат успокоителни, други се въздържат и оставят всички негативни чувства вътре в себе си.
Разбира се, насочването на агресия и силно негодувание към друг човек не носи някаква особена полза. А ако човек остава със своите емоции един на един и да ги натрупва също е нерационално решение, а освен това е и вредно за здравето.
Според специалистите, гневът е толкова разрушителен, че може да бъде сравнен с атомна бомба за организма.
Учените от Бостънския университет дори са установили съотношение на рисковете, което гласи, че умерената интензивност на гневните изблици способства за удвояването на риска от инфаркт, а неконтролируемите емоции на границата на яростта увеличават вероятността от това човек да получи сърдечен удар с 4 пъти.
Разрушаващият ураган от страсти
За да прояви гневен изблик външният или вътрешният дразнител трябва да бъде достатъчно силен. От вътрешните фактори, които най-често водят до проявлението на силно раздразнение и ярост са екстремните ситуации, гладът, студът, прием на някои лекарства, изтощение на нервната система.
Най-гневните емоции представляват инстинктивна защита на организма от опасности. Но последствията от тях от гнева, за съжаление са изключително неблагоприятни. Те се свързват с изменения в организма впоследствие.
• Освобождаване на големи количества катехоламини – адреналинът, норадреналинът попадат в кръвта и организмът навлиза в състояние на стрес.
Това е замислено от природата, за да се подготви тялото за борба със силен враг и за подобряване на снабдяването на мускулите с хранителни вещества за възможно физическо съпротивление.
В състояние на стрес се наблюдава свиване на кръвоносните съдове, повишаване на артериалното налягане и подобряване на притока на кръв мускулите за сметка на намаляването на кръвоснабдяването на вътрешните органи.
На фона на повишените потребности от хранителни вещества и кислород на сърцето и мозъка към тях се преустановява пълноценния поток на кръв по екстремно свитите съдове.
Това и предизвиква инфарктите и инсултите. Важно е гневната тирада или сдържането на яростта да се последва от физическа работа.
Това спомага за оползотворяването на катехоламините и за успокояването на разума, за предотвратяване на по-нататъшното свиване на кръвоносните съдове и за възобновяване на снабдяването с кръв на вътрешните органи.
• Вътрешно натрупване – хроничното раздразнение и регулярно сдържаните емоции водят до нарушаване на възстановителните процеси, до излишен разход на витамини и белтъчини.
Хората, които са свикнали да задържат в себе си негативните емоции, чувстват постоянна умора, неспособност да се борят както със своето раздразнение, така и с по-сложните ситуации.
С течение на времето започва да страда и имунната им система, развива се порочен кръг – гняв, раздразнителност, болест, гняв. Разбираемо е в такива условия организмът да не е способен да се бори нито с вътрешните източници на заболявания, нито с външните проблеми.
• Чувство за вина – след самия гневен изблик разрушителното му действие продължава, но вече под друга форма.
Най-силните емоции преминават на заден план и на тяхно място идват по слабите по сила, но много неприятните чувства на осъзнаване на неправилното поведение като например изречените тежки и обидни думи към близък човек.
Те продължават да изтощават нервната система и не дават възможност на човек пълноценно да се отпусне, възстановявайки силите си.
