Гноен перикардит е доста тежко протичащо възпалително заболяване, при което се засяга сърцето и неговата външна обвивка, наричана перикард.
Отличителна особеност на тази патология е натрупването на гноен ексудат - възпалителна течност, в обвивката на сърцето. Водеща роля на този патологичен процес се пада на инфекциозната флора.
Гноен перикардит - какво представлява
Проявява се с изразен интоксикационен синдром в съвкупност от признаци, които сигнализират за нарушение на сърдечната дейност. Това състояние е с високо ниво на леталност.
Ако не бъде оказана своевременно медицинска помощ, вероятността от летален изход стига до 100%. Смъртта на болния е обусловена от сърдечна тампонада.
Общото ниво на разпространение на гнойния перикардит сред населението е сравнително ниско. Сред всички възпалителни процеси на перикарда на него се падат не повече от 8%.
Специфичните изменения в сърцето най-често са с вторичен характер и възникват като усложнение на друга първична патология.
При това заболяване количеството гноен ексудат, което се натрупва в перикардиалната обвивка, може да достигне от 100 мл до 1 литър. Колкото по-голям е неговият обем, толкова по-тежко протича възпалението на перикарда.
Според различни данни вероятността гнойният перикардит да се усложни до тампонада, е от 42 до 80%.
Само с консервативно лечение нивото на леталност превишава 60%. Но ако се направи пункция на сърцето, то рискът от смърт на болния се понижава до 30%.
Причини гнойно възпаление на перикарда
Гноен перикардит се предизвиква от различни представители на бактериалната флора, които обикновено се разпространяват от първичното огнище на бактериална инфекция посредством контактен, хематогенен или лимфогенен път.
Този патологичен процес често е свързан със стрептококи. По-рядко възбудители на тази болест са стафилококи, пневмококи, ентерококи, микобактерии и т.н.
Контактното инфектиране на перикарда обикновено е причина за гноен перикардит. В този случай се предполага първично увреждане на плеврата, белите дробове, ендокард или миокард.
Отдалечените възпалителни огнища, от които бактерии се разпространяват към областта на сърцето, е възможно да се локализират в абсолютно всяка част на тялото.
Възможно е заболяването да възникне от абсцес на меките тъкани, остеомиелит и т.н.
Много рядко гнойният перикардит е с първична природа. В този случай разпространението на инфекциозна флора се осъществява при извършване на оперативна интервенция или в резултат на проникващи наранявания.
Понякога първично се развива инфекция, която води до понижаване на имунната защита и до вторично присъединяване на бактериална флора.
Механизъм на развитие
Механизмът на развитие на това заболяване е представен от образуване серозен ексудат, тоест на възпалителна течност.
С прогресирането на възпалителната реакция възпалителната течност, която се отделя от съдовете към тъканите, става гнойна. А абсорбционната способност на перикардиалните листове намалява значително.
Изход от този патологичен процес често са измененията в областта на сърцето, които могат да засегнат не само перикарда, но и другите обвивки. В резултат на това често възниква констриктивен перикардит, който води впоследствие до сърдечна недостатъчност.
Симптоми, характерни за гноен перикардит
На първо място в клиничната картина при гноен перикардит попадат симптоми, които сигнализират за нарастваща интоксикация. Присъства хеморагична треска, допълваща се с втрисане, главоболие, обилно изпотяване и изразено неразположение.
С увеличаване на обема на възпалителната течност в околосърдечната торбичка се присъединяват симптоми като пребледняване и посиняване на кожата, тежест и болка.
Присъстващият болков синдром често се разпространява към лявото рамо и лявата половина на шията. Възникват и оплаквания за изразен задух, поради което се налага заемане на принудително седнало положение.
Ако гнойният перикардит се е усложнил до тампонада, се наблюдава значително усилване на гореизброените симптоми.
Болката става много интензивна и започва да се усеща притискане. Наблюдава се понижение на артериалното налягане, поява на силна слабост и на обилна студена пот.
Болният е възбуден и неспокоен, дишането му се ускорява и става повърхностно.
Диагностика и лечение на болестта
Гноен перикардит не може да се заподозре само въз основа на един преглед. Задължително се правят кръвни изследвания, от които се установяват признаци на възпалителен процес.
От инструменталните методи са показни рентгеновото изследване, ехокардиография, а също и ЯМР.
Лечението при такова увреждане на сърцето започва с антибактериални препарати, които се подбират в зависимост от чувствителността на отделяната флора.
