Гноен периостатит - какво означава
Гноен възпалителен процес, локализиращ се в областта на надкостницата, се нарича гноен периостатит. Бактериалната флора има основен принос в развитието на това възпаление.
Често това заболяване се съпровожда с разпространение на възпалителна реакция и към различни участъци на засегната кост. Клинична картина при тази патология включва изразен синдром на интоксикация, допълващ се с болка и с други местни признаци.
При гноен периостатит се изисква спешно оказване на медицинска помощ. В противен случай може да стане причина за въвличане в патологичния процес на околните меки тъкани. Най-опасно усложнение на това заболяване е сепсис, който застрашава живота на болния.
Установено е, че най-често това възпаление се развива при отслабен имунитет.
Форми
В класификацията на тази болест са включени 2 основни форми – първична и вторична. Първичната се установява в случай, ако възпалителна реакция е възникнала в областта на надкостницата и едва след това се е разпространила към разположените в близост тъкани.
При първична форма се засягат меките тъкани или самата кост и впоследствие възпалението се разпространява към надкостницата.
Причини
Водеща роля в развитието на гноен периостатит има бактериалната флора. В преобладаващия брой случаи този патологичен процес се свързва със стрептококова или стафилококова флора.
По-рядко възпалителна реакция в надкостницата се предизвиква от ешерихия коли, менингококи, клебсиели или клостридии. Най-рядко възникването на тази болест се обуславя от проникване в областта на надкостницата на туберкулозни бактерии, пневмококова флора, салмонели. Възбудителят често не може да се установи.
При гноен периостатит е възможно засягане на дългите тръбести кости, например, големият пищял. Обикновено в този случай инфектирането е в резултат на открити наранявания, сред които и открита фрактура.
По-рядко инфекциозна флора се разпространява от други възпалителни огнища с кръвообращението. В повечето случаи гнойният периостатит се съпътства и с остеомиелит.
Гноен периостатит на челюстта
На второ място по честота е гноен възпалителен процес в областта на челюстта. Най-често се обуславя от разпространение на инфекциозна флора от устната кухина или синусите.
Понякога подобно възпаление се предшества от проникващи наранявания в областта на лицето. В по-малка степен към възникване на периостатит са подложени плоски кости, например, лопатката.
В този случай инфекциозна флора се разпространява по кръвен път или попада в областта на надкостницата при нарушение на целостта на меките тъкани.
Не трябва да се оставя без внимание гноен периостатит, формиращ се след проведени хирургични интервенции. В тази връзка е толкова важно да се спазват всички правила за асептика и за антисептика.
При това заболяване първично се образува ексудат, който е със серозно-фибринозен характер. С прогресиране на заболяването се появява гной, който прониква в надкостницата.
Обикновено се натрупва между костта и надкостницата и поради оказвания натиск периостът може да се отдели. На фона на протичащите изменения в областта на костта се формират повърхностни некротични огнища. Впоследствие възпалителната реакция се разпространява или към меките тъкани, или към костните структури.
Симптоми, възникващи при гноен периостатит
Симптоматиката при този патологичен процес винаги нараства бързо. На първо място в клиничната картина е общият синдром на интоксикация, представен с повишена телесна температура, втрисане, главоболие. Болковият синдром е с интензивен характер и няколко дни продължава да нараства, като достига своя максимум.
При преглед се установяват симптоми като интензивно зачервяване и оток в проекцията на гнойното огнище. При палпация се установява леко местно повишение на температурата.
Първо се образува подпухване, което е с плътна консистенция, а след това се появява и същинска издутина. Обикновено клиничната картина се съпровожда с подуване на околните лимфни възли.
Лечение
При гнойно възпаление на надкостницата е показна хирургична интервенция. Засегнатата област се отваря и дренира. Задължително се назначават антибактериални препарати, провеждат се мероприятия по дезинтоксикация. След стихване на възпалителния процес се прилагат физиотерапевтични процедури
Профилактика на развитие на болестта
Методите на профилактика се основават на своевременното отстраняване на съществуващите в организма инфекциозни огнища, а също и правилната антисептична обработка на рани.
