Фасциолоза, по-известна като голям чернодробен метил, е доста широко разпространено паразитно заболяване, при което в патологичния процес се въвлича предимно хепатобилиарната система.

Тази инфекция се среща както като спорадични случаи, така и във вид на епидемични изблици. При своевременно започната терапия тази патология завършва с пълно оздравяване.

Но в случай че инвазията е с високоинтензивен характер или се е присъединила вторична бактериална флора, всичко може да завърши крайно неблагоприятно.

Според данни на СЗО, по света заразените са около 2 милиона. Но се смята, че този показател на практика е много по-висок и стига до 17 милиона. Най-разпространена е тази инфекция на територията на Европа, Австралия, Азия и Южна Америка.

Съществуват 2 паразита, които могат да предизвикат развитието на фасциолоза

Това са 2 вида чернодробни метили. Това са паразитни плоски червеи, които се отнасят към класа на смучещите.

Размерите на тези паразити не са големи – на дължина достигат от 12 до 13 мм, а на ширина – от 8 до 12 милиметра. В областта на края на главата на метилите са разположени чифт смукала, чрез които се прикрепват към вътрешната стена на засегнатия орган.

Първично тази инфекция в организма на тревопасните селскостопански животни. Те са и крайни гостоприемници. Човекът може да се окаже окончателен гостоприемник, но обикновено това става случайно.

При животните това заболяване се развива след ядене на трева, замърсена с ларви на паразита. След проникването в стомашно-чревния тракт паразитът се прикрепя към чревната стена, а впоследствие и към чернодробните тъкани.

Следващ етап при фасциолоза е миграция на метилите в жлъчните пътища

В някои случаи метилът първоначално попада в кръвоносната система и оттам в порталната и чревните вени, откъдето следва и в жлъчните пътища.

За да се превърна ларвата в зрял индивид, обикновено са необходими от 3 до 4 месеца. Зрелият индивид започва активно да снася яйца, които впоследствие излизат навън с фекалните маси.

В сладка вода яйцата се преобразуват в личинки, които след това проникват в организма на речните раци. Там те преминават още няколко етапа на своето развитие и след това след 1-2 месеца отново се връщат във водата.

Развитието на това заболяване при човека протича след ядене на зеленчуци или растения, които се поливат с вода от открити водоеми, или от пиене на нетретирана вода.

В някои случаи ларвата може да попадне в организма, дори при поглъщане на вода по време на къпане. Вътре в човешкия организъм възбудителят може да оцелее няколко години.

При тази инфекция присъстват не само признаци от страна на хепатобилиарната система, но и обща интоксикация на организма. Паразитирайки в черния дроб възбудителят може да доведе до формиране в него на фиброзни огнища и малки по размери абсцеси.

Интоксикационният синдром е непосредствено свързан с постъпване в кръвообращението на продукти от жизнената дейност на паразитите.

Симптоми на фасциолоза

От момента на заразяване до появата на първите симптоми могат да изминат от 1 до 8 седмици. В самото начало на заболяването на първо място в клиничната картина е общият интоксикационен синдром.

Болният се оплаква от внезапно повишение на температурата до фебрилни и субфебрилни стойности. А това се съпровожда с обща слабост и неразположение.

Лечение

Терапията се състои от назначаване на противопаразитни препарати, след преминаване на острия стадий. Съвместно с антипаразитните средства се използват и жлъчегонни препарати, насочени към отстраняване на загиналите метили и техните ларви.