Голямата малка лъжа за детската агресия - наследява ли се агресивното поведение
Полезно

Възможно ли е агресията да се наследява?

Свеж мини сериал по НВО „Голямата малка лъжа“ с Никол Кидман, Риз Уизперун и Шейли Вудли оригинално обиграва тази тема.

В този случай става дума за неадекватно агресивно поведение в среда на безгрижни първокласници.

Но филмът изобщо не може да се определи като детски.

Въпросът за наследяването на сложните поведенчески реакции сега активно се обсъжда както на научно, така и на битово ниво.

Не е изненадващо, че авторите на новия сериал са решили да се придържат към тази тенденция.

В по-голямата част от времето наблюдаваме не училищния живот, а сериозните проблеми на възрастните.

На зрителя няколко пъти се намеква, че загадъчната ситуация в училище е свързана със събитията у дома, тъй като децата са отражение на семейството.

И дори тези, които се стараят отчаяно да не приличат на родителите си, няма къде да избягат.

Иронията, черният хумор, сексуалното насилие, кошмари, скандали, труп, скрита и явна агресия – семейният живот на калифорнийските домакини не върви съвсем по вода.

Но на нас ни интересува защо.

Откъде се появяват агресивните деца?

Винаги ли агресивните и нещастни родители отглеждат такива деца?

Какво побеждава – генетиката или обстоятелствата?

И какво днес е известно за наследствената агресия?

Човекът няма черти на характера, в които да не присъства генетична компонента.

И няма черти на характера, които на 100% да се определят от гените.

Всяка характеристика на тялото и на характера има наследствена компонента.

Това е величина от 0 до 100%, която показва до колко генетиката обяснява вариацията на този признак сред хората.

За антисоциалното поведение тя е 42%.

В случая с агресията има огромен брой научни трудове за наследствеността на физическата вътревидова агресия при животните.

Но формите на агресия при човека често са твърде сложни и включват психологическа компонента.

На възраст от 3 до 10 години коефициента за наследственост на елементите на агресивно поведение е от 0.51 до 0.72, а при възрастните двойки близнаци – от 0.37 до 0.57.

Сред механизмите потенциално виновни за прекомерната агресия са нарушения в метаболизма на серотонина,катехоламините – допамин, ноадреналин, тестостерон.

Връзката на неадекватната агресия с особеностите на гените, отговарящи за преработката на т.нар. биогенни амини, е доказана убедително.

Неотдавна сред гените потенциално свързани с агресията внесоха и група „биологични часовници“.

Въпреки това някои изследователи са резервирани от опитите да се прогнозира агресивността на децата само въз основа на данните от генетичния анализ.

Добра и лоша агресия

Трудностите при изучаването на агресията при човека е свързана и с невъзможността за различаване на нейните оттенъци и форми.

Границите между доброто и лошото поведение трудно се определят, тъй като до известна степен настойчивостта способността за решителни действия в редица случаи се оценява като положителна черта.

Но ако се прекалява може да се определи и като агресия.

Отделно трябва да се преценява психологическото насилие, заплахата, без действия, от физическо насилие, и способността да се причинява болка.

Днес е прието да се смята, че на степента на агресивност на човека влияят както комплексни генетични фактори, особености на невроендокринната регулация, така и социално-психологическите.

Сред тях един от най-важните фактори е обстановката в семейството.

Връщайки се към сериала „Голямата малка лъжа“ трябва да отбележим, че сценаристите са се опитали да подчертаят сложността на формирането на агресивното поведение.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.59 185

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg