Възможно ли е агресията да се наследява?
Свеж мини сериал по НВО „Голямата малка лъжа“ с Никол Кидман, Риз Уизперун и Шейли Вудли оригинално обиграва тази тема.
В този случай става дума за неадекватно агресивно поведение в среда на безгрижни първокласници.
Но филмът изобщо не може да се определи като детски.
Въпросът за наследяването на сложните поведенчески реакции сега активно се обсъжда както на научно, така и на битово ниво.
Не е изненадващо, че авторите на новия сериал са решили да се придържат към тази тенденция.
В по-голямата част от времето наблюдаваме не училищния живот, а сериозните проблеми на възрастните.
На зрителя няколко пъти се намеква, че загадъчната ситуация в училище е свързана със събитията у дома, тъй като децата са отражение на семейството.
И дори тези, които се стараят отчаяно да не приличат на родителите си, няма къде да избягат.
Иронията, черният хумор, сексуалното насилие, кошмари, скандали, труп, скрита и явна агресия – семейният живот на калифорнийските домакини не върви съвсем по вода.
Но на нас ни интересува защо.
Откъде се появяват агресивните деца?
Винаги ли агресивните и нещастни родители отглеждат такива деца?
Какво побеждава – генетиката или обстоятелствата?
И какво днес е известно за наследствената агресия?
Човекът няма черти на характера, в които да не присъства генетична компонента.
И няма черти на характера, които на 100% да се определят от гените.
Всяка характеристика на тялото и на характера има наследствена компонента.
Това е величина от 0 до 100%, която показва до колко генетиката обяснява вариацията на този признак сред хората.
За антисоциалното поведение тя е 42%.
В случая с агресията има огромен брой научни трудове за наследствеността на физическата вътревидова агресия при животните.
Но формите на агресия при човека често са твърде сложни и включват психологическа компонента.
На възраст от 3 до 10 години коефициента за наследственост на елементите на агресивно поведение е от 0.51 до 0.72, а при възрастните двойки близнаци – от 0.37 до 0.57.
Сред механизмите потенциално виновни за прекомерната агресия са нарушения в метаболизма на серотонина,катехоламините – допамин, ноадреналин, тестостерон.
Връзката на неадекватната агресия с особеностите на гените, отговарящи за преработката на т.нар. биогенни амини, е доказана убедително.
Неотдавна сред гените потенциално свързани с агресията внесоха и група „биологични часовници“.
Въпреки това някои изследователи са резервирани от опитите да се прогнозира агресивността на децата само въз основа на данните от генетичния анализ.
Добра и лоша агресия
Трудностите при изучаването на агресията при човека е свързана и с невъзможността за различаване на нейните оттенъци и форми.
Границите между доброто и лошото поведение трудно се определят, тъй като до известна степен настойчивостта способността за решителни действия в редица случаи се оценява като положителна черта.
Но ако се прекалява може да се определи и като агресия.
Отделно трябва да се преценява психологическото насилие, заплахата, без действия, от физическо насилие, и способността да се причинява болка.
Днес е прието да се смята, че на степента на агресивност на човека влияят както комплексни генетични фактори, особености на невроендокринната регулация, така и социално-психологическите.
Сред тях един от най-важните фактори е обстановката в семейството.
Връщайки се към сериала „Голямата малка лъжа“ трябва да отбележим, че сценаристите са се опитали да подчертаят сложността на формирането на агресивното поведение.
