На 20 юли 1822 е роден Йохан Грегор Мендел, който става баща на цяла нова наука – генетика.

Именно той първи открива законите на наследяването на родителските признаци, и сега те носят неговото име.

На законите на Мендел се подчиняват и на наследимите признаци при човека.

Lechenie.bg разказва за Мендел и неговите закони, а също и за т.нар. „менделиращи признаци”- какво е това, защо са важни и защо изобщо обикновения човек трябва да ги знае?

Законите на Мендел

За гени и хромозоми той не е бил и чувал.

И затова боравел с други понятия – гените, например, наричал „наследствен фактор”.

По опитен път стига до извода, че тези фактори във всеки организма за всеки признак трябва да са 2 – първият от бащата, вторият от майката.

Един от двойката „фактори” може да потиска другия, и тогава вторият няма да се прояви външно.

„Силният” фактор Мендел определя като доминантен, а слабият като отстъпващ – рецесивен.

Първи закон на Мендел

Първото поколение хибриди винаги е еднообразно и се проявява само доминантен признак.

Пример: граховото зърно е жълто на цвят – доминантен признак, зеленият е рецесивен.

Всички грахови зърна от първо поколение хибриди са с жълти грахови зърна.

Вторият закон гласи

Във второто поколение хибриди ще има разминаване в съотношение 3:1.

Пример: 3 грахови зърна от 4 ще бъдат жълти, а едно – зелено.

Според третия закон

Признаците се наследяват независимо един от друг.

Това означава, че първият и вторият закон ще важат за всеки признак, отделно от този, който се оценява.

Било то на височината на растението, формата на граховото зърно или неговия цвят.

Още Мендел установява, че понякога доминирането не е пълно, а само частично потиска рецепсивният признак, смесва се с него, но отслабва доминантния.

А какво отношение има това към човека?

Непосредствено. Защото и за нас законите на Мендел се отнасят, въпреки че венецът на творението е устроен по-сложно от граховото зърно с 14 хромозоми.

Някои признаци, зависещи от един ген се предават на потомството в пълно съответствие със законите на Мендел, и затова носят названието „менделиращи признаци”.

Качество на косата, дебелина на кожата, брой пръсти и други

Законите на Мендел в генетиката на човека се отнасят за признаците, определяеми от един ген, локализиран не в половата хромозома и който не е свързан с другите гени.

Наследяването протича по автозомно-доминантен и автозомно-рецесивен тип.

Автозоми наричат неполовите хромозоми.

Някои от менделиращите признаци не влияят на нищо особено, а просто ги има или ги няма.

Например, формата на възглавничката на ухото е сраснала или свободна.

Или способност да си свиваме езика на тръбичка.

Някои други признаци могат да ни развалят настроението и да предизвикат недоволство от собствената ни външност – например, качество на косата.

Доминантен признак са косите, подобни на косми на животно – къси, пищни, леко цъфтящи, или твърди, стърчащи като таралеж.

Рецесивен признак са прави и меки коси.

Появата на бял кичур над челото също е обусловено от доминантен ген.

Дебелата кожа е доминантна по отношение на тънката.

Но всички всичко това са нормални признаци, а съществуват и някои други, патологични, предизвикващи заболявания и дори смърт.

Информацията за наличие на някои менделиращи признаци с патологични свойство може да спомогне за раждане на деца – носители на патологичен ген, или навреме да се вземат мерки за отстраняване на последствията от неприятни генни съчетания.