Гранулом или зъбен гранулом е ограничено възпаление на периодонта, представляващо неголямо кръгло образувание, подобно на киста, разположено в областта на зъбния корен.
Характеризира се с продължително безсимптомно протичане, което често може да лиши човек от реална представа за проблема и това да се првърне в предпоставка за стоматологични усложнения на по-късен етап и трайни увреждания.
Под въздействието на различни провокиращи фактори зъбната киста може да се обостри, предизвиквайки ярка клинична картина на остър възпалителен процес:
- Силна болка в зъба;
- Подуване на венеца;
- Зачервяване.
Диагностиката на зъбните кисти се извършва въз основа на рентгенова снимка на засегнатия участък.
Методът на лечение се определя в зависимост от размера на кистата, степента на разрушаване на корена на зъба и наличието на усложнения.
Кистите могат да имат различно местоположение по отношение на корените на зъбите, но най-често те се локализират в най-високата им точка.
Скритото развитие на денталното образувание крие в себе си опасност, тъй като по този начин не се осигурява възможност за навременното му откриване и лечение.
Във връзка с това в стоматологията не са редки случаите, когато кистата се открива във вече запуснато състояние. И въпреки малкия си размер може да бъде източник на редица сериозни усложнения.
Какви са симптомите на гранулом на зъба?
Зъбният гранулом представлява ограничено възпалително образувание с тънка стена.
В областта на кистата протича интензивно нарастване на гранулационната тъкан, която заменя мястото на загиналите в резултат на възпалителния процес клетки.
Това разрастване обуславя постепенно увеличение на размера на кистата и постепенно започва да бъде усещана от пациента. Докато обаче тя не достигне значителни размери нейното съществуване може да бъде незабележимо за мнозина, включително собствения му стоматолог.
Често откриването на такива зъбни кисти се случва само след провеждането на рентгенография на зъба или на ортопантомография. При увеличаване размерите на кистата се появява болка и подуване на венците.
Възможно е натрупването на гной в денталната киста. В такива случаи възниква остра зъбна болка, подуване и зачервяване на венците. Наблюдава се потъмняване на зъба.
Възможно е и изтичането на гной от пространството между зъба и венеца.
Натрупването на гной в зъбните кисти може да е съпроводено от развитието на флюс или одонтогенен периостит, характеризиращо се с повишаване на телесната температура и влошаване на общото състояние на пациента: главоболие, неразположение и пр.
При хронично безсимптомно протичане зъбният гранулом може да се трансформира в челюстна киста, която се ограничава от околните тъкани с образуването на плътна капсула, в която се намират некротичните маси и мъртвите бактерии.
Какви са причините?
Най-често образуването на подкоренна зъбна киста представлява усложнение на пулпит и се обуславя от разпространение на инфекциозния процес към корена на зъба и нерва.
Втората причина може да бъде възпаление на тъканите около зъба – периодонтит. Счупване на зъб и други травми се явяват източник на инфекция и също могат да доведат до формирането на киста под зъбния корен.
Причина за инфектирането също може да бъде несъблюдаване на антисептичните правила при отстраняване на пулпата на зъба или лечението на каналите му.
Към факторите провокиращи остри клинични изяви на зъбните кисти са преохлаждане, сезонни простудни заболявания, стресови ситуации, рязка промяна на климата и прекалено физическо натоварване.
Лечение на гранулом на зъба
Въпреки обстоятелството, че днес съществуват ефективни начини за лечение, съхраняването на зъба невинаги е възможно.
Консервативното лечение се състои в попълването на образувалата се от образуванието кухина с различни възстановителни материали, прилагани през кореновия канал.
За отстраняването на инфекцията се прилага терапия с антибиотици.
Според някои хомеопати жабуренето на устата с отвара от смрадлика или тетра способства за унищожаването на образувала се челюстна киста в рамките на около 20 дни.
Отново според тях, тази билка има способността да прониква в дълбоките слоеве на челюстта и да ограничава и ликвидира инфекциозните бактериални огнища,като по този начин минимизира негативните ефекти от възпалението, наречено гранулом.
