Гранулоцитна анаплазмоза – това е остро протичащо инфекциозно заболяване, което е с бактериална природа и се предава чрез ухапване от кърлежи.
Тази инфекция се разпространява от кърлежите, които заразяват човек в момент на ухапване. Клиничната картина при този патологичен процес не е специфична, затова е трудно да се заподозре въз основа само на съпътстващите оплаквания.
Среща ли се у нас гранулоцитна анаплазмоза
На първо място сред симптомите са продължителна треска, ставни и мускулни болки, катарални явления, слабост и т.н.
Гранулоцитарната анаплазмоза е показание за назначаване на антибиотици. В преобладаващия брой случаи при неусложнен характер на болестта всички признаци на инфекциозния процес стихват в рамките на една седмица.
Усложнения се развиват много рядко, но ако не се проведе лечение, все пак е възможно да възникнат.
За първи път тази инфекция е открита от английски лекари през 1910 г. Но по-пълно описание на гранулоцитарната анаплазмоза е направено едва през 1991 г.
На каква възраст най-често развива болестта
Болестта се среща в много държави, у нас в повечето случаи се установява като внесена от чужбина. Най-често патологичният процес се развива при мъжете след 45 години. Нарастване на заболеваемостта се наблюдава през пролетно-летният период, което е свързано с повишаване на активността на кърлежите – преносители.
Тази инфекция в повечето случаи е с благоприятна прогноза. В отделни ситуации периодът на треска продължава до 3 седмици. Нивото на леталност при гранулоцитарна анаплазмоза е не повече от 1%.
Усложнения се наблюдават много рядко. Сред тях са инфекциозно-токсичен шок, вторично увреждане на белите дробове и на сърцето, неврологични разстройства, обусловени от менингоенцефалит или демиелинизиращ полиневрит.
Провокаторите на гранулоцитна анаплазмоза са малки кръгли бактерии, диаметърът на които не превишава един микрометър. Тези микроорганизми са анаплазми.
Отличителна особеност е тяхната способност да се размножават в кръвните клетки. Днес се разграничават два основни вида анаплазми, които водят до развитие на гранулоцитна анаплазмоза.
Сред тях са А.marginale и A. phagocytophillym. Провокаторът се пренася от иксодови кърлежи. Според различни данни нивото на инфектиране на тези кърлежи може да достигне от 6 до 60%.
Източник и резервоар на бактериите провокатори са различни диви и селскостопански животни, например, едър рогат добитък, гризачи и т.н.
В техния организъм бактериите също попадат при ухапване от кърлеж и се запазват в продължение на няколко седмици.
През цялото това време заразеното животно е като източник на инфекциозните микроорганизми и способства за инфектиране на нови кърлежи.
Така, гранулоцитната анаплазмоза се предава по трансмисивен път. Сред предразполагащите фактори за развитие на тази инфекция е пониженото ниво на имунна защита, обусловено от прием на имуносупресори, тежки соматични заболявания, а също детска и напреднала възраст.
След като бактерии проникнат със слюнката на кърлежа в кожата, те се разпространяват вътре в зрелите неутрофили, поради което се формира имунен отговор.
С кръвообращението провокаторът се разпространява по целия организъм и прониква във вътрешните органи, и по-точно в далака, костния мозък, черния дроб, мозъка и т.н.
Симптомите при анаплазмоза – главоболие, мускулна болка, треска и други
Клиничната картина при гранулоцитна анаплазмоза не е специфична. Средно, първите симптоми се появяват 2 седмици от момента на заразяване. Но понякога инкубационният период при тази инфекция може да е до 3 денонощия или да се удължи до 3 седмици.
На първо място в клиничната картина е общ интоксикационен синдром, представен от повишена температура до 38 градуса и повече, втрисане, слабост и т.н.
Треската е с доста продължителен характер. Задължително присъства умерено главоболие. Възниква симптоматика и от страна на стомашно-чревния тракт - гадене и повръщане. Често се наблюдава умерено увеличаване на размерите на черния дроб.
Диагностика и лечение на инфекцията
Поставянето на диагноза при гранулоцитарна анаплазмоза започва с преглед. От лабораторните изследвания се провежда общо и биохимично изследване на кръвта.
Бактериите могат да се установят с помощта на метода ПВР – полимеразна верижна реакция.
Инфекцията се лекува с антибактериални препарати. За предпочитане са антибиотици от тетрациклиновата група. Паралелно се провеждат мероприятия по дезинтоксикация.
