Какво се случва с нас, когато говорим и още повече мислим на друг език?
Колко силно знанието на чужд език променя светогледа и възможно ли е с негова помощ да променим себе си и целия си живот?
Напълно, убедена е клиничният психолог Ирина Грос.
Чуждият език създава нова идентичност, в която няма забрани и ограничения, тъй като в детството на този език никой не ни е ругал, не ни е критикувал.
И когато започнем да мислим на друг език, се чувстваме по-уверени и по-спокойни.
А забелязали ли сте кога започваме да мислим на чужд език?
Направете си експеримент – помислете за някакъв свой проблем, започнете да говорите за него на български.
Превключете – седнете по друг начин, помислете за същия проблем, но вече на друг език, разкажете за него на глас.
И какъв е резултатът? Нещо се променя ли?
Но тогава възниква въпроса – ако родният език често ни напомня за някакви неприятни събития и сложни чувства, то можем ли да променим живота си, ако „сменим” езика?
Говорът определя съзнанието
Мислим така, както говорим.
Речта при децата се формира заедно с мисленето.
Първоначално те не мислят, а просто възприемат.
Детето вижда, усеща, внушава, вкусва някакъв предмет, явление или действие.
След това го свързва с дума, която произнасят другите. „Това е нос”, „Обичам те”. Впоследствие се формира понятие, и по-късно между понятията се образува връзка.
От момента на раждането до момента, в който детето започва да говори – 0-2 години, то е най-възприемчиво към езикови програми.
Малчуганът поема, присвоява не само самата дума, нейното звучене, но и гласът, тонът и емоциите, които са го съпровождали.
Особено ярко се запечатват в нашето съзнание думите, свързани със силни емоции, независимо положителни или отрицателни.
Когато си спомняме неприятната ситуация, тя винаги се съпровожда с емоционално обременени фрази от близките.
Това невербално натоварване продължава да живее с тази фраза, с тази дума и така нататък.
Ние влагаме в думата не само общоприетите значения от речниците, но и собственият опит, характер и възприятие.
Ако попитаме няколко български граждани какво влагат в думата „обичам”, всеки от тях ще има различен отговор, съдържащ лична, уникална история.
За някои тази дума може и да не бъде толкова приятна и светла, колкото за други.
В детството всеки един от нас е обичан по различен начин и сме говорили за любовта също по различен начин.
Защо възниква езикова бариера?
Ако другият език е мост в другата реалност, светоглед, то защо ние често се боим да говорим на него?
Почти всеки, който е изучавал чужд език, се е сблъсквал с понятието за езикова бариера.
На едни по-трудно, на други по-лесно.
А някои изобщо не са я прескочили.
Не е ли, защото се боим от промени и от свободата от нашите болезнени, но толкова познати травми и страхове?
С тях умее да се справяме, а неизвестното плаши.
Езиковата бариера има 2 основни причини – лингвистична, когато не достига практика, и психологическа.
В момента, в който се отказваме от своя език и говорим на друг, наистина губим опора, част от своята идентичност, увереност и стабилност.
Отново се превръщаме в малко дете, уязвимо и ранимо.
