Как мисленето на чужд език променя живота
Психология

Какво се случва с нас, когато говорим и още повече мислим на друг език?

Колко силно знанието на чужд език променя светогледа и възможно ли е с негова помощ да променим себе си и целия си живот?

Напълно, убедена е клиничният психолог Ирина Грос.

Чуждият език създава нова идентичност, в която няма забрани и ограничения, тъй като в детството на този език никой не ни е ругал, не ни е критикувал.

И когато започнем да мислим на друг език, се чувстваме по-уверени и по-спокойни.

А забелязали ли сте кога започваме да мислим на чужд език?

Направете си експеримент – помислете за някакъв свой проблем, започнете да говорите за него на български.

Превключете – седнете по друг начин, помислете за същия проблем, но вече на друг език, разкажете за него на глас.

И какъв е резултатът? Нещо се променя ли?

Но тогава възниква въпроса – ако родният език често ни напомня за някакви неприятни събития и сложни чувства, то можем ли да променим живота си, ако „сменим” езика?

Говорът определя съзнанието

Мислим така, както говорим.

Речта при децата се формира заедно с мисленето.

Първоначално те не мислят, а просто възприемат.

Детето вижда, усеща, внушава, вкусва някакъв предмет, явление или действие.

След това го свързва с дума, която произнасят другите. „Това е нос”, „Обичам те”. Впоследствие се формира понятие, и по-късно между понятията се образува връзка.

От момента на раждането до момента, в който детето започва да говори – 0-2 години, то е най-възприемчиво към езикови програми.

Малчуганът поема, присвоява не само самата дума, нейното звучене, но и гласът, тонът и емоциите, които са го съпровождали.

Особено ярко се запечатват в нашето съзнание думите, свързани със силни емоции, независимо положителни или отрицателни.

Когато си спомняме неприятната ситуация, тя винаги се съпровожда с емоционално обременени фрази от близките.

Това невербално натоварване продължава да живее с тази фраза, с тази дума и така нататък.

Ние влагаме в думата не само общоприетите значения от речниците, но и собственият опит, характер и възприятие.

Ако попитаме няколко български граждани какво влагат в думата „обичам”, всеки от тях ще има различен отговор, съдържащ лична, уникална история.

За някои тази дума може и да не бъде толкова приятна и светла, колкото за други.

В детството всеки един от нас е обичан по различен начин и сме говорили за любовта също по различен начин.

Защо възниква езикова бариера?

Ако другият език е мост в другата реалност, светоглед, то защо ние често се боим да говорим на него?

Почти всеки, който е изучавал чужд език, се е сблъсквал с понятието за езикова бариера.

На едни по-трудно, на други по-лесно.

А някои изобщо не са я прескочили.

Не е ли, защото се боим от промени и от свободата от нашите болезнени, но толкова познати травми и страхове?

С тях умее да се справяме, а неизвестното плаши.

Езиковата бариера има 2 основни причини – лингвистична, когато не достига практика, и психологическа.

В момента, в който се отказваме от своя език и говорим на друг, наистина губим опора, част от своята идентичност, увереност и стабилност.

Отново се превръщаме в малко дете, уязвимо и ранимо.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.37 83

Malchugani.com banner

Редактор