Всеки от нас поне веднъж се е сблъсквал със зачервяване, оток на клепача с образуване на малко болезнено мехурче. В 7 от 10 случаи хората сами си поставят диагноза „ечемик” и започват лечение. Но са малко тези, които знаят, че същите са проявленията и на халацион.

За извършване на диференциална диагностика и назначаване на терапия е необходим лекарски преглед. Това ще позволи избягване на нежелани усложнения на болестта и запазване на зрението.

Халацион – определение на болестта

Халационът представлява уплътнение с доброкачествена природа, което напомня на тумор. Развива се на фона на слабо изразен възпалителен процес в клепача при запушване на изходящия канал на Мейбомиевите жлези.

Протоците на тези жлези се отварят във вътрешната повърхност на клепачите – тяхната функция се състои в образуване на външен слой на слъзното покритие за поддържане овлажняването на очната ябълка.

В съвременната офталмология възникването на тази болест е доста разпространен проблем. Според данни от статистиката с това заболяване се сблъскват не по-малко от 8% от хората от различни възрастови групи.

Основната причина за формиране на халацион – това е запушване на изходящия канал на мастната жлеза на горния и на долния клепач.

В резултат на това образуващия се секрет не може да излезе навън, натрупва се в лумена на протока, като се предизвиква възпалителен процес, на симптомите на който привличат вниманието.

С течение на времето на негово място се образува капсула, вътре в която се открива доброкачествено уплътнение. Фактори, които насочват към развитието на болестта са:

  • Преохлаждане;
  • Захарен диабет;
  • Неотдавна прекарани остра вирусна инфекция, грип и простуда;
  • Прекомерно омазняване на кожата на лицето;
  • Продължително въздействие на стресови фактори;
  • Хиповитаминоза;
  • Нарушаване на правилата за лична хигиена при нанасяне на грим или при използване на контактни лещи;
  • Патологии на стомашно-чревния тракт – дисбактериоза, дисбиоза, гастрит и ентерит, дискинезия на жлъчните пътища;
  • Травми на клепачите и на очната ябълка;
  • Хроничен блефарит;
  • Непълно излекуване на ечемик.

Основни симптоми на халацион

Халационът се характеризира с формиране под кожата на горния и на долния клепач на плътно-еластичен възел с овална или с кръгла форма. Разполага се в хрущяла, но не е свързан с кожата и е безболезнен при притискане.

За халациона е характерен бавен растеж – образуванието достига до 4-7 мм на размери. С прогресирането на симптомите туморът става по-забележим – формират се изразени отоци на клепачите и козметичен дефект.

В редки случаи за болестта е характерно развитие на сърбеж, парене, сълзене, повишена чувствителност на очите към светлина.

Увеличаващите се размери на доброкачествено образувание е възможно да предизвикат понижаване на остротата на зрение, а също и астигматизъм, поради притискане на роговицата.

Продължително съществуващо възелче може да се трансформира в киста.

Симптомите на нагнояване на халациона се състоят в повишаване на температурата до фебрилни стойности и зачервяване на клепачите, пулсираща болка и размекване на образуванието.

В някои случаи възелчето самоволно се пука с отделяне на гнойно-слузесто съдържимо. В резултат на това се формира своеобразен изход към повърхността на кожата.

Диагностика и преглед при очен лекар

Много е трудно за неспециалист да направи разлика между халацион и ечемик – в този случай е необходим лекарски преглед. Диагностиката на болестта се състои от снемане на анамнеза, а също и офталмологичен преглед.

Открива се образувание с размери на грахово зърно, зачервяване и оток на клепачите. При големи размери на халациона за извършване на диференциална диагностика със злокачествен тумор може да е необходима биопсия и хистологично изследване.

Въз основа на получените данни се назначава лечение и се осигурява профилактика на развитие на усложнения.

Лечение на халацион – консервативно или оперативно  

В начален стадий на развитие на болестта се използват консервативните методики. Препоръчва се избягване на преохлаждане и да се вземат мерки за профилактика на вирусни заболявания.

Ако консервативните методи не помагат, тогава се назначава традиционно или лазерно отстраняване на образуванието.