Какво представлява хепатит D?

Хепатит D представлява вирусно заболяване, причинено от хепатитен РНК вирус тип D – дефектен вирус, който се нуждае от вируса на хепатит В, за да съществува. Инфекцията от вируса причинител може да бъде предотвратена с ваксината срещу вируса на хепатит В.

За вируса на хепатит D

Причинителят на този вид хепатит е наричан още и делта вирус. Среща се по-рядко, но е най-тежката форма на вирусен хепатит.

Поради това, че му е необходима обвивката на хепатитния вирус тип В, за да се репликира, се открива само при хора, които вече са заразени с вируса на хепатит В.

Инфекцията с хепатит D може да се осъществи едновременно със заразяването с хепатит В или да се прояви като суперинфекция при хора, които вече имат хроничен хепатит В.

Коинфекция с двата вида хепатит може да стане причина за развитие на много тежък остър хепатит и се повишава риска от развитие на остра чернодробна недостатъчност в сравнение с хората, заразени само с хепатит В.

Въпреки това, повечето с коинфекция успяват да излекуват хепатит D и никога заболяването на преминава в хроничната си форма.

Какви са симптомите?

Симптомите на хепатит D са подобни на тези на хепатит B, но често са много по-силни и продължителни.

Обикновено те се проявяват след период от 2 до 6 месеца след контакт с вируса. Времето между инфекцията и началото на симптомите варира, но средно изминават около 3 месеца.

Този тип хепатит се различава от другите, тъй като за инфекцията с HDV е необходимо съществуването на инфекция с хепатит B в същото време, т.е. HDV се счита за сателитен вирус, който изисква хост-вирус (хепатит B) за да се размножава и да причинява заболяване.

Ето някои от основните симптоми на хепатит D:

  1. Загуба на апетит: Заразените лица обикновено изпитват значителна загуба на интерес към хранене и губят апетита си. Този симптом може да доведе до намалена консумация на храна и загуба на тегло.

  2. Гадене и повръщане: Хепатитът D може да предизвика чувство на гадене и повръщане, което може да бъде много дразнещо и дисфункционално за пациентите.

  3. Отпадналост: Заразените лица с хепатит D често изпитват силна отпадналост и умора. Това се дължи на влиянието на вируса върху функциите на черния дроб и на организма като цяло.

  4. Болка в областта на черния дроб: Много пациенти с хепатит D съобщават за болка или дискомфорт в горната дясна страна на корема, където се намира черният дроб. Този симптом може да бъде остър и болезнен.

  5. Мускулни и ставни болки: Хепатит D може да предизвика болки в мускулите и ставите на засегнатите лица, което може да ги направи малко активни и малоподвижни.

  6. Жълтеница: Един от най-характерните симптоми на хепатитът, независимо дали става въпрос за B или D, е жълтеницата. Тя се проявява чрез пожълтяване на бялото част на очите, потъмняване на урината и бледо оцветяване на изпражненията. Жълтеницата е резултат от нарушението на функциите на черния дроб при инфекцията с хепатитни вируси.

Тези симптоми могат да бъдат тежки и да водят до сериозни здравни проблеми, особено при хроничната форма на хепатит D.

Хепатит D може да премине в хронична фаза, където инфекцията продължава за дълъг период от време и може да доведе до цироза на черния дроб или рак на черния дроб.

Лечение на хепатит D

В момента не е известно специфично лечение на острата и хронична форма този вид вирусна инфекция. При острата форма лечението има за цел само облекчаване на симптомите и укрепване на имунната система, за да се справи с вируса. Лечението в повечето случаи не изисква хоспитализация. Противовирусните медикаменти не са ефективни.

Най-честа практика е предписване инжектирането на големи дози от медикамента интерфероналфа 2б за период минимум 12 месеца, като поставянето на инжекциите става по схема.

Според Световната здравна организияинтерферонът предизвиква ремисия на заболяването. Дори и след приключването на терапията с интерферонобаче и при извършването на кръвни изследвания след това, се установява наличие на вирусни антигени или антитела.

При значително напреднала цироза или друго увреждане на черния дроб, може да се наложи трансплантация на черен дроб.

Чернодробната трансплантация е сложна хирургическа интервенция, при която се отстранява увредения  орган и се заменя със здрав такъв на донора.

Но дори и след подобна тежка операция съществува опасност от заразяване и на трансплантирания орган, тъй като вирусът не е напълно унищожен.

Как да се предпазим?

Коинфекция с хепатит D може да бъде предотвратена чрез ваксинация срещу хепатит В. Ваксинацията се прави на няколко пъти в продължение на 6 до 12 месеца в зависимост от възрастта. Например възрастните се ваксинират на три пъти в период от 6 месеца.

При юношите ваксинацията се прави на два пъти в период от 4 до 6 месеца, а при кърмачетата на 4 пъти в период над 12 месеца.

Имунизацията срещу хепатит В е включена в задължителния имунизационен календар. Използва се рекомбинантната В ваксина Engerix, чиято първа доза се поставя мускулно през първите 24 часа след раждането.