Какво представлява хепатит D?
Хепатит D представлява вирусно заболяване, причинено от хепатитен РНК вирус тип D – дефектен вирус, който се нуждае от вируса на хепатит В, за да съществува. Инфекцията от вируса причинител може да бъде предотвратена с ваксината срещу вируса на хепатит В.
За вируса на хепатит D
Причинителят на този вид хепатит е наричан още и делта вирус. Среща се по-рядко, но е най-тежката форма на вирусен хепатит. Поради това, че му е необходима обвивката на хепатитния вирус тип В, за да се репликира, се открива само при хора, които вече са заразени с вируса на хепатит В.
Инфекцията с хепатит D може да се осъществи едновременно със заразяването с хепатит В или да се прояви като суперинфекция при хора, които вече имат хроничен хепатит В.
Коинфекция с двата вида хепатит може да стане причина за развитие на много тежък остър хепатит и се повишава риска от развитие на остра чернодробна недостатъчност в сравнение с хората, заразени само с хепатит В.
Въпреки това, повечето с коинфекция успяват да излекуват хепатит D и никога заболяването на преминава в хроничната си форма.
Какви са симптомите?
Симптомите са подобни като при хепатит В, но са много по-изявени и се проявяват в период от 2 до 6 месеца, като средно от момента на излагането на тялото на вируса до първоначалните симптоми изминават 3 месеца.
- Загуба на апетит;
- Гадене и повръщане;
- Отпадналост;
- Болка в областта на черния дроб – горната дясна страна на корема;
- Мускулни и ставни болки;
- Жълтеница – пожълтяване на бялото част на очите, потъмняване на урината и бледо оцветяване на изпражненията;
Лечение на хепатит D
В момента не е известно специфично лечение на острата и хронична форма този вид вирусна инфекция. При острата форма лечението има за цел само облекчаване на симптомите и укрепване на имунната система, за да се справи с вируса. Лечението в повечето случаи не изисква хоспитализация. Противовирусните медикаменти не са ефективни.
Най-честа практика е предписване инжектирането на големи дози от медикамента интерфероналфа 2б за период минимум 12 месеца, като поставянето на инжекциите става по схема.Според Световната здравна организияинтерферонът предизвиква ремисия на заболяването. Дори и след приключването на терапията с интерферонобаче и при извършването на кръвни изследвания след това, се установява наличие на вирусни антигени или антитела.
При значително напреднала цироза или друго увреждане на черния дроб, може да се наложи трансплантация на черен дроб. Чернодробната трансплантация е сложна хирургическа интервенция, при която се отстранява увредения орган и се заменя със здрав такъв на донора. Но дори и след подобна тежка операция съществува опасност от заразяване и на трансплантирания орган, тъй като вирусът не е напълно унищожен.
Как да се предпазим?
Коинфекция с хепатит D може да бъде предотвратена чрез ваксинация срещу хепатит В. Ваксинацията се прави на няколко пъти в продължение на 6 до 12 месеца в зависимост от възрастта. Например възрастните се ваксинират на три пъти в период от 6 месеца. При юношите ваксинацията се прави на два пъти в период от 4 до 6 месеца, а при кърмачетата на 4 пъти в период над 12 месеца.
Имунизацията срещу хепатит В е включена в задължителния имунизационен календар. Използва се рекомбинантната В ваксина Engerix, чиято първа доза се поставя мускулно през първите 24 часа след раждането.
