Коремната херния е изпадане под кожата на част от вътрешните органи. Някои хора погрешно смятат, че това патологично състояние е безобиден козметичен дефект.
Свличането на червата препятства функцията на цялата храносмилателна система, а прищипването на техния край довежда до развитие на непроходимост, перитонит, некроза.
Използват се различни методи за херниопластика, хирурзите премахват херниалните израстъци без значение размера и тяхната сложност.
Коремната стена се състои от кожа, мастна и мускулна тъкан и апоневроза. В многослойната структура присъстват анатомично слаби места, където се и образуват хернии.
Това са пъпната и слабинната област, а също и в зоната на бялата линия на корема. Всеки случай изисква отделно изследване и избор на подходяща техника за херниопластика.
Съвременни методи на херниопластика
Специалистите са убедени, че само хирургичната интервенция е най-ефективна. Дори ако хернията се прибира и самостоятелно изчезва, когато човек заеме хоризонтално положение.
Заболяването не изчезва, ако човек носи бандаж, провежда лечебна физкултура или приема лекарствени препарати. Всички методи на херниопластика се основават на оперативна интервенция:
• Метод на обтягане – основава се на затваряне на херниалните врати със собствени тъкани, разположени около отвърстието;
• Без обтягане – отвърстието се затваря, и след това се зашива и залепва с ендопротеза от мрежест материал;
• Комбиниран – включва всички тези методи на херниопластика;
Резултатите от медицинската статистика показват, че методите с обтягане се използват рядко. Причината е в тяхната ненадеждност.
Въпреки качествените материали, които се използват за конци и най-съвременните методи за опериране, шевът остава нездрав и в 30% от случаите не може да удържи хернията. Освен това пациентите след операцията изпитват силни болки и не могат да работят поне 3 месеца.
Използването на мрежести имплантати изключва обтягането на отслабените тъкани, благодарение на което методите на херниопластиката са слаботравматични и щадящи.
Съвременните ендопротези се произвеждат от аериран материал, който с времето обраства с фиброзна тъкан, която допълнително укрепва коремната стена.
Методи за херниопластика
Съществуват открита и лапароскопска херниопластика, методите за достъп се избират от хирург, като се отчита размерът на патологичната зона.
Откритите операции се налагат при прищипване на хернията, когато е необходима и оценка и на увредения фрагмент от червата и съседните участъци.
Специалистът обръща внимание на гладкостта, цветът, блясъка, пулсацията на стените. При установяване на признаците на неврозата се извършва резекция на чревния контур, след което се зашива края на коремната кухина.
Откритите методи на херниопластика обикновено се извършват под пълна упойка. И се съпровождат с продължителен възстановителен период.
Лапароскопските методи се отнасят към щадящите и минимално инвазивните. При тяхната реализация се правят само 3 малки разреза за въвеждане на троакари с инструменти и лапароскоп, снабден с видеокамера и осветителни прибори. Особено ефективна е херниопластиката с метода пирс.
Подготвителен и следоперативен период
Когато установи херния, личният херния трябва да издаде направление за специалист, който определя причините за болестта и разглежда методите за херниопластика.
Предоперативния преглед включва изследвания на кръв и урина, ЕКГ, рентгенография на гърдите. Вечерта преди премахване на хернията не трябва да употребяват храна и вода, и необходимо човек да се изходи.
Преди тръгването към клиниката се препоръчва вземането на душ.
Продължителността на възстановителния период зависи от метода на хирургичната интервенция. Лапароскопските методи на херниопластика се характеризират с бързо възстановяване и отличен естетичен ефект.
