Херпес зостер е вид вирусна инфекция, която се причинява от вирус, наречен варицела-зостер. Отличава се с появата на характерен обрив и грипоподобни симптоми, които обикновено отшумяват за няколко седмици.
Ако името на вируса ви звучи познато, това съвсем не е случайност. В действителност, варицела-зостер е съвсем същият вирус, който е отговорен за добре познатата ни дребна шарка варицела.
Как става заразяването с херпес зостер и каква е връзката с шарката варицела
Заразяването с херпес зостер обикновено си има предистория. То се случва много дълго време, най-често години, преди появата на характерния за херпес зостер обрив. Обикновено, пътят, по който се случва това, е следният.
Първо, хората се заразяват от варицела, като това става чрез контакт със заразени с вируса варицела-зостер хора. Най-често това се случва в детска възраст, например в училище или в детската градина, при контакт между заразено дете и други деца в групата.
Вирусът се предава чрез капки във въздуха или при допир със засегната област на кожата на заразен човек. Той се разпространява и чрез директен контакт със секрет от обрива, които се формира по време на активния стадий.
Въпросният секрет може да се предаде и по контактно-битов път, ако се случи да е попаднал върху повърхност, от която да се предаде на друг, здрав човек.
Обикновено, картината при варицела е доста благоприятна, особено под насоките на опитен и компетентен лекар. Лечението преминава под карантина в домашна обстановка, като карантината на болния трае 10 дни.
След оздравяването от варицела, обаче, вирусът на варицела-зостер не се изчиства напълно от тялото. Той остава в латентно състояние в дорзалните коренни ганглии на нервните клетки.
Обикновено, под тази си форма той остава в неактивно състояние в рамките на целия човешки живот. В редки случаи, той може да се реактивира по-късно в живота, причинявайки херпес зостер и именно това е начинът, по който обривът внезапно спохожда нищо неподозиращите си “жертви”.
С други думи, варицела и херпес зостер са две различни клинични прояви на един и същ вирус - варицела-зостер, като варицелата представлява първичната инфекция, а херпес зостер е реактивация на вируса след дълъг период от време. И тук възниква един много важен въпрос - как да се предпазим.
Кой е изложен на най-висок риск от херпес зостер
Правилното и задълбочено разбиране и познаване на рисковите фактори, симптомите и наличните възможности за лечение е от решаващо значение за ефективното управление на това състояние.
От казаното до сега разбрахме много неща, но най-важното е, че заразяването става при хора, които някога са боледували от варицела, като най-често това се е случило някъде в детска възраст.
Но тук възниква един въпрос - защо дълги години след оздравяване от шарка някои хора развиват херпес зостер, а други не? Какво провокира това състояние?
Рискови фактори при контакт с херпес зостер
Близък контакт с човек с активен случай на херпес зостер или варицела може да изложи хората на вируса, което може да доведе до заразяване.
Ако в миналото, обаче, сте боледували от варицела, херпес зостер вече не е заразен за вас, тъй като имате доживотен имунитет и носите вируса в латентно състояние в определени части на нервните клетки.
Възраст: Кого засяга херпес зостер
Херпес зостер е често срещано явление при хора, които са на възраст над 50 години.
Спадът в имунната функция с възрастта предоставя добра възможност на вируса, който е бил в латентно състояние след прекарана варицела, да се реактивира.
Въпреки че херпес зостер може да засегне хора и се среща във всяка една възрастова група, по-възрастните хора, все пак, са доста по-предразположени към развитие на това състояние.
Отслабената имунна система е рисков фактор
Хората с отслабена и компрометирана имунна система, включително и поради състояния като ХИВ/СПИН, рак или прием на имуносупресивни лекарства, са по-изложени на повишен риск от активация на херпес зостер.
Въпреки че това не е гаранция за появата на състоянието, вероятността значително се увеличава, ако страдате от някое от изброените състояния и попадате в някоя от тези групи хора.
Затова е от съществено значение за тези хора да поддържат под контрол здравето на имунната си система и да следват консултации на своите здравни специалисти. Ако забележат нещо, което би могло да бъде херпес зостер, те трябва непременно да се обърнат към своя лекуващ лекар.
Стрес и травма
Физическият или емоционален стрес може да провокират благоприятна среда за вируса, причинявайки реактивиране на херпес зостер след като е бил дълго време в латентно състояние.
Физическа или психологическа травма, хирургически операции или някакви по-тежки наранявания са сред водещите фактори, които увеличават риска от подобни проблеми.
Емоционалният стрес, обаче, трябва да бъде поставен на първо място, тъй като изглежда, че той може да бъде окачествен като основен фактор, водещ до проява на това състояние.
Това още веднъж подчертава важността на управлението на стреса за поддържане на едно по-добро общо здраве.
Какво представлява клиничната картина при херпес зостер
Херпес зостер често започва с болка, парене или изтръпване от едната страна на тялото или лицето. Това обикновено е последвано от развитие на обрив.
Медиците могат лесно да разпознаят пациент, който страда от херпес зостер, тъй като той се проявява с характерна симптоматика.
Най-често това е появата на обрив, който в повечето случаи засяга само едната страна на тялото. Особено често този обрив е по гърба, но може да е и от едната страна на лицето или на всяка една друга част от тялото.
Обривът се развива в мехури, които се пълнят с течност. В края на краищата, мехурите в даден момент се пукат и херпесът се покрива със струпеи, след което зараства.
Някои хора могат да изпитат грипоподобни симптоми като треска, главоболие и умора, като макар и по-редки, те също са част от обичайната клинична картина.
Усложнения: Възможни ли са
В сериозни случаи херпес зостер може да предизвика усложнения като постхерпетична невралгия.
Това представлява постоянна нервна болка, проблеми със зрението в случай на засегнати очи по време на боледуването или дори неврологични проблеми.
Такива усложнения изискват внимателно медицинско наблюдение и лечение за оптимални резултати.
Лечение: Как се лекува херпес зостер
Вече научихме достатъчно за херпес зостер и за това какво го причинява, но сега е време да кажем няколко думи и за това какво трябва да бъде неговото лечение.
- Антивирусни лекарства
Лечението на херпес зостер обикновено включва с прием на подходящи антивирусни лекарства, като ацикловир, валацикловир или фамцикловир.
Тези препарати се предписват с цел намаляване на продължителността и силата на инфекцията, особено когато се приемат в ранните фази на заболяването.
Важно е да се започне с лечението възможно най-скоро след появата на симптомите, за да се постигнат по-ефективни резултати.
Пациентите трябва стриктно да следват указанията на лекаря и да завършат целия курс на лечение, дори ако симптомите отшумят предварително.
- Препарати за управление на болката
При херпес зостер, където дискомфортът може да бъде значителен, лекарите често препоръчват прием на леки болкоуспокояващи без рецепта.
При необходимост, лекарят може да предпише и по-силни болкоуспокояващи средства с рецепта, макар това да се случва рядко.
Локално лечение с пръскане и мазане също може да се приложи, за да се облекчи състоянието в засегнатата област, при това доста ефективно.
Пациентите трябва да се консултират със своя лекар относно подходящите методи за управление на симптомите и лечение на херпес зостер.
- Антидепресанти и антиконвулсанти
При случаи, когато нервната система е засегната от херпес зостер, лекарят може да предпише антидепресанти и антиконвулсанти.
Тези лекарства, които обикновено биват използвани за лечение на депресия или гърчове, могат да помогнат в борбата с нервната болка, която често съпътства това заболяване.
Приемът на такива медикаменти трябва да бъде осъществен под наблюдение на лекар и след консултация относно подходящите опции за лечение.
- Ваксинация може също да бъде добър вариант
Ваксината срещу херпес зостер се препоръчва за хора над 50 години, макар че разпространението ѝ в нашата страна е изключително слабо.
Тя може значително да намали риска от развитие на херпес зостер, както и да смекчи тежестта на симптомите, ако възникне подобен проблем.
Достатъчно почивка и емоционален комфорт
В случай на херпес зостер, възможните мерки, които можете да вземете, са многобройни. Въпреки това, трябва да помислите преди всичко за почивка и емоционален комфорт.
Това е от съществено значение за бързото подобряване на вашето състояние и за ограничаване дискомфорта, който херпеса причинява.
Засегнатите лица трябва да отделят достатъчно време за пълноценен сън и почивка, поддържайки възможно най-спокоен и комфортен режим по време на боледуването.
Освен това, поддържането на добра лична хигиена също е много важно, като е важно се избягва директният контакт с обривите, за да се предотврати разпространението на вируса към други хора и в други части на тялото.
Прилагането на хладни компреси върху засегнатата област може да помогне изключително много за облекчаване на дискомфорта и намаляване на отоците.
Всички тези мерки, взето заедно, предоставят на засегнатите хора оптимално добри условия за облекчаване на симптомите, а също така и за ускоряване на процеса на възстановяване от херпес зостер.
Важно е също така да се консултира с медицински специалист относно подходящите методи за овладяване на симптомите, както и за превенция на евентуални усложнения.
Херпес зостер е неприятен, но скоро ще остане само лош спомен
Херпес зостер е болезнено състояние, което предизвиква много дискомфорт. То действително изисква незабавна медицинска помощ за ефективно и бързо лечение, но това не бива да ви плаши.
Въпреки че антивирусните лекарства могат да помогнат за контролиране на инфекцията, ваксинацията остава най-мощната и сигурна превантивна мярка.
Отчитането на рисковите фактори и разпознаването на ранните симптоми са ключови компоненти за справяне с херпес зостер.
По този начин ще може да се минимизира въздействието му върху цялостното здравословно състояние на човека.
Ако подозирате, че имате херпес зостер, търсенето на съвет и лечение от медицински специалист, на когото имате доверие, е от решаващо значение.
Това ще спомогне за поставянето на правилна диагноза и ще позволи взимането на най-подходящите възможни мерки. .