С термина хиперпаратиреоидизъм обозначават комплекс от симптоми, който възниква в резултат на повишена активност на околощитовидните жлези и на образувания от тях паратхормон.
Разграничават се 3 форми на тази патология,но от всяка от тях страдат предимно жени, в съотношение с мъже 2-3:1, в зряла възраст – 25-50 години.
Паратхормон – основи на физиологията
Синтезира се от клетките на околощитовидните жлези при намаляване на нивата на йонизирания калций под нормалните стойности.
На тези клетки са разположени специални рецептори, които определят колко калций съдържа кръвта. И въз основа на тези данни образуват повече или по-малко количество паратхормон.
Следователно, основната функция на този хормон в човешкия организъм е да повиши нивата на йонизирания калций в кръвта.
Причини за хиперпаратиреоидизъм
В зависимост от причините за възникване на този синдром се различават 3 форми:
1. Първична – причината обикновено е хиперплазия на околощитовидните жлези или пък туморно заболяване в областта на тези органи.
Това могат да бъдат единични или множествени аденоми, карцином, синдром на множествена ендокринна недостатъчност. Едно от тези проявления е хиперплазията на паращитовидната жлеза.
2. Вторична – определя се като компенсаторна реакция на организма в отговор на намаляване на концентрацията на калций в кръвта.
Възможно е да възникне при следните заболявания:
• Заболявания на храносмилателния тракт – патология на черния дроб, синдром на нарушената абсорбция, които се съпровождат с хиповитаминоза Д и намаляване абсорбцията на калций от червата в кръвта;
• Хронична бъбречна недостатъчност – намаляване образуването на калцитриол от бъбреците;
• Хиповитаминоза на витамин Д с неуточнен произход;
• Заболявания на костните тъкани и по-точно остеомалация;
3. Третична – трансформира се от вторичната, когато на фона на хиперплазиралите околощитовидни жлези се развива аденом.
Това е естествено, тъй като се съпровожда от повишено образуване на паратхормон.
Симптоми
Общите признаци са характерните за много заболявания лесно уморяване от незначителна физическа активност, хронична изнурителна слабост и пр.
Клиничната картина на първичната форма на заболяването е обикновено ярка.
Особено изразени са симптомите при тежко протичане, които също се характеризират с появата на редица признаци на хиперкалциемия.
Основните проявления са нарушения от страна на костите и бъбреците, но има и признаци на патология от страна на други органи и системи.
Проявленията на вторичния хипепаратиреоидизъм варират в зависимост от какво заболяване са обусловени.
Третичният съответства на клиничните проявления на предшестващия го вторичен – тежка форма на тази патология.
Разликата е в това, че концентрацията на паратхормона в кръвта при аденом излиза далеч извън рамките на нормалните стойности – превишава ги с 10, а понякога и с 20 пъти.
Усложнения
Най-опасното усложнение е хиперкалцемична криза.
За нейното развитие способстват продължителния постелен режим на болния, неадекватен прием на калциеви препарати, витамин Д и тиазидни диуретици.
Криза възниква при внезапно повишение на нивата на калций в кръвта до 3.5-5 милимола на литър при норма 2.15-2.50 милимола на литър.
Принципи на лечение на хиперпаратиреоидизъм
Цели на лечението:
• Връщането на нивата на калция в нормални граници, в идеалния случай и на паратхормона;
• Да се отстранят симптомите на хиперпаратиреоза;
• Да се предотврати по-нататъшно задълбочаване на нарушенията от страна на костите и на другите вътрешни органи;
При вторична хиперпаратиреоза една от задачите на лечението е отстраняване на хиперфосфатемия, тоест нормализиране на нивата на фосфора в кръвта.
