В последно време все повече деца получават странната диагноза "хипервъзбудимост". Част от родителите, които не са добре запознати с това явление, го смятат за синдром на дефицит на вниманието, други пък очакват хипервъзбудимостта да премине от само себе си.
Малко са тези, които осъзнават, че синдромът се основава не на особеностите на поведението и на психиката на детето, а е свързан с изменения в неговия главен мозък.
Причини и симптоми на хипервъзбудимост при деца
Проблемите с главния мозък при деца не се появяват от нищото. Съществува цяла съвкупност от фактори, които могат да предизвикат тази болест. Задължително трябва да се знаят от бъдещите родители, за да се предотврати по възможност болестта.
Основни причини за развитие на хипервъзбудимост при деца:
- Инфекциозни заболявания на жената по време на бременност;
- Тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични вещества от бъдещата майка;
- Използване на редица медикаментозни препарати по време на бременност;
- Хипоксия на плода, вътречерепна травма, тежки усложнения, получени по време на бременност или при раждането;
- Вирусни и инфекциозни заболявания на новороденото в първите седмици от неговия живот;
- Чести и продължителни стресови състояния при бъдещата майка.
За съжаление, далеч не всичко зависи от жената и невинаги детето може да се предпази от опасности при вътреутробното развитие.
Затова родителите трябва да бъдат готови своевременно да реагират на началните симптоми на патологията. Колкото по-рано това се случи, толкова по-ефективни ще са резултатите от лечението.
Първите проявления на проблемите с развитието на детето се наблюдават още от раждането и се свеждат до следното:
- Повърхностен сън, събуждане от най-малкия шум, често плачене;
- Постоянно лош апетит, нежелание за сучене;
- Сковано положение на тялото, свити юмручета, страдалческо изражение на лицето;
- Светлосин или червеникав оттенък на кожата;
Откриването на един или два симптома все още не означава точно проявление на синдрома на хипервъзбудимост.
Тази диагноза може да се постави единствено от специалист въз основа на преглед на детето и провеждане на всички необходими диагностични. Ако психиката на детето е нестабилна или други симптоми предизвикват опасения у родителите, няма нужда от предварителни притеснения. Необходимо е само да споделим своите наблюдения с лекуващия лекар - педиатър.
С възрастта проявленията на хипервъзбудимост придобиват следните форми:
- Децата не могат да стоят дълго време на едно място, а непрекъснато бягат, скачат и т.н.
- Не са в състояние да се съсредоточат върху определена дейност, прескачайки от едно занятие към друго;
- Не контролират вниманието, действията и думите си;
- Агресивни са и нетърпеливи с връстниците, трудно се социализират;
- Тяхната психика е неустойчива и склонна към бърза възбудимост;
- Често ги смятат за неуправляеми, непоносими, непослушни.
Забелязвайки подобни проблеми с психиката на детето, е необходимо да се обърнем към съответния специалист, обикновено това е невролог, но първо към педиатъра, който да прецени дали са основателни опасенията ни.
Развитие на детето – диагностика и лечение на хипервъзбудимост
В рамките на диагностиката лекарят прави преглед на детето. Важно е колкото се може по-подробно и обективно да обясним своите наблюдения и мненията на околните, особено на тези, които се виждат често и прекарват повече време с детето.
Това ще позволи на лекаря да направи правилни изводи и да отдели проявленията на хипервъзбудимост от случаите на обикновената детска активност.
Към настоящия момент се разработват нови диагностични методи, които позволяват с висока достоверност и във всяка възраст да се открива хипервъзбудимост.
Изследванията сравняват функционирането на централната нервна система и на мозъка на обикновените деца с тези, при които вече е потвърден този синдром.
Болестта не е напълно изучена и нито един метод не гарантира 100% оздравяване. Но лечението окончателно ще заглади негативните симптоми при спазване на всички медицински препоръки.
Терапевтичният курс обикновено се състои от следните компоненти:
- Курс успокоителни препарати за намаляване на повишената тревожност;
- Възстановяване на правилното кръвообращение на главния мозък и нормализиране на неговото функциониране;
- При необходимост психостимулиращи и антиконвулсивни препарати.
