Хипотиреоидна кома – това е изключително тежко патологично състояние, което изисква оказване на незабавна медицинска помощ. Същността на тази патология се заключава в рязко понижаване на нивата на щитовидните хормони в кръвта.
Заболяването се характеризира с потискане на функционалната активност на централната нервна система и впоследствие възможна загуба на съзнание.
Хипотиреоидна кома – как се развива
Ако се потърси своевременно медицинска помощ този патологичен процес е с относително благоприятна прогноза. Но дори при интензивна терапия част от хората с тази диагноза умират.
Хипотиреоидната кома се нарича още и микседемна. Първите ѝ описания са направени още през 1879 г., но по-активно с този проблем започват да се занимават през 1964 г.
Макар и медицината да е напреднала доста оттогава, прогнозата при това заболяване все още зависи от това до колко своевременно то е било установено.
Този патологичен процес не е сред често срещаните. Развива се обикновено при жени над 50 години.
Какви са причините
В кома, поради ниски нива на щитовидни хормони, е възможно да изпаднат хора, които са спрели да приемат препарат при хипофункция на щитовидната жлеза.
Самоволното намаляване на приема на предписаните дози също може да предизвика декомпенсация.
Съществуват редица фактори, които могат да способстват за развитие на хипотиреоидна кома. На първо място, това са различни остри патологии. Пример за такива са инфаркт на миокарда, пневмония и т.н.
В рисковата група са също и хора, загубили големи обеми от кръв или прекарали силно преохлаждане.
Ниски нива на кръвна захар, понижаване на концентрацията на натрий, хипоксия, силен стрес – всичко това се отнася към предразполагащите фактори.
Понякога хипотиреоидната кома може да се предизвика от прием на определени лекарствени препарати. Най-голяма опасност представляват медикаментите, които потискат дейността на централната нервна система – транквиланти, барбитурати.
Микседемна кома – сценарии и етапи на развитие
Многобройни изследвания показват, че съществуват 2 сценария за развитие на тази болест. Първият от тях се характеризира с бързо влошаване на състоянието на болния с потискане на функционалната активност на централната нервна система и на сърдечно-съдовата.
Във втория случай се проследява ярко изразена етапност. Специфичните изменения нарастват постепенно в продължение на няколко дни и седмици.
Разграничават се 4 етапа на хипотиреоидна кома. Първият се характеризира с начални изменения, към които се отнася ниско кръвно налягане и забавяне на пулса, сънливост.
При втория етап се присъединяват признаци, които сигнализират за забавяне на дейността на централната нервна система. Човек слабо реагира на външните дразнители, може да заспи много дълбоко съвсем неочаквано.
Третият етап се установява в случаите, когато болният все по-често е в състояние на безсъзнание, но понякога все пак идва на себе си.
При четвъртия етап настъпва почти постоянна загуба на съзнание с липса на реакция на външни дразнители. Функционалната активност на главния мозък все повече се нарушава. Този етап нерядко завършва с летален изход.
Симптоми при хипотиреоидна кома
В началните етапи на първо място в клиничната картина е усилване на симптомите на хипотиреоза - по-суха кожа, силен косопад.
Характерен момент е понижаване на телесната температура. Първоначално се понижава до 36 или до 35 градуса. А при влошаване на състоянието може да се понижи до 25 градуса.
С течение на времето се присъединяват симптоми като сънливост, липса на интерес към околните събития, потискане на рефлекси.
Пулсът се забавя, артериалното налягане се понижава. Паралелно се наблюдава забавяне на дишането. Клиничната картина често се допълва с остро задържане на урината и липса на дефекация.
При по-нататъшно прогресиране на патологичния процес е възможно да се наблюдава и неволно изпускане.
При липса на необходимата помощ проявлението на гореописаните симптоми се усилва. Температурата продължава да се понижава, пулсът още се забавя. Развива се мускулна хипотония, настъпва кислороден глад.
Централната нервна система функционира все по-влошено, поради което може да настъпи летален изход.
Лечение на микседемна кома
Медицинската помощ при хипотиреоидна кома трябва да се окаже, колкото се може по-скоро. Първоначално се назначават препарати с щитовидни хормони с кортикостероиди.
Паралелно се провеждат мероприятия за отстраняване на дихателни и сърдечно-съдови разстройства. При необходимост се извършва изкуствена вентилация на белите дробове.
