Болест на Никола Фавре или хламидиен лимфогранулом, или тропичен бубон.
Тази патология се характеризира с развитие на хроничен възпалителен процес в слабинните лимфни възли.
Има специфична инфекциозна природа и е свързана с въздействието на хламидии върху организма.
Опасността от този патологичен процес се заключава в това, че гнойните възпалителни изменения могат да се разпространят и към други анатомични структури, например, стави, и мозъчни обвивки.
Слабинната лимфогрануломатоза се отнася към венерическите заболявания.
Обикновено най-много са случаите в регионите с тропичен или субтропичен климат – Африка, Латинска Америка, Австралия и Азия.
Сред българите този патологичен процес се среща рядко.
Единични случаи са свързани предимно с развитието на туризма до екзотични дестинации.
Най-високото ниво на заболеваемост е във възрастовия диапазон от 20 до 40 години.
Това е пряко свързано с факта, че на тази възраст се води най-активен полов живот.
Мъжете няколко пъти по-често се сблъскват с тази патология.
В миналото учените са предполагали, че това възпаление е свързано с въздействието на вируси върху организма.
Но впоследствие успяват да докажат, че слабинната лимфогрануломатоза е обусловена от хламидии.
Тези микроорганизми принадлежат към групата на грамотрицателните бактерии и не са способни да се движат, а паразитират вътре в клетките на човешкия организъм.
За първи път хламидиите са открити през 1907 година
Извън човешкия организъм могат да оцелеят не повече от 36 часа.
Високите температури, ултравиолетовите лъчи, някои видове химически вещества доста бързо водят до загиването им.
Разпространението на заболяването е от човек, заразен с хламидии.
Най-опасни са жените.
Това е свързано с факта, че при тях характерните клинични проявления се развиват по-късно, отколкото при мъжете.
В този случай най-често се реализира половият път на заразяване.
В по-редки случаи се среща контактно-битов път на заразяване.
За да проникнат хламидии в организма е необходимо нарушение на целостта на лигавиците или на кожата в областта на половите органи.
Симптоми при болестта на Никола Фавре
Продължителността на инкубационният период при болестта на Никола Фавре може да е от 3 дни до няколко месеца.
Средно характерната клинична картина се развива след 14 дни.
При протичане на заболяването се разграничават няколко етапа.
В първия стадий на мястото, където са проникнали хламидии, се формира малко мехурче, превръщащо се впоследствие в ерозия или в язвен дефект.
Няма плътна основа, но е заобиколен от ярко зачервено венче.
Средно размерът на ерозиите и язвите съставлява от 1 до 3 см.
Допълнителни симптоми все още отсъстват.
След известно време възникналият дефект безследно изчезва.
На практика 70% от болните оставят този елемент без внимание и не търсят медицинска помощ.
Диагностика и лечение на възпаление
Поставянето на диагнозата първоначално се основава на съпътстваща клинична картина и на данните от анамнезата.
Задължително трябва да бъдат проведени допълнителни изследвания – бактериална посявка, имуноензимен анализ, ПВР.
За изключване на злокачествени състояния е показно получаване на тъкани от лимфния възел с помощта на биопсия с хистология на получения материал.
Лечението на болестта на Никола Фавре се извършва с антибактериални препарати - антибиотици.
Най-често се използват макролиди и тетрациклини на по-кратки или продължителни курсове, в зависимост от резултатите от изследванията. Допълнително се назначават средства за повишаване нивото на имунна защита.
В най-тежки случаи е възможно да се наложи провеждане на хирургична интервенция.
