Много вярват, че тази техника помага по законен начин да получим психоделичен ефект, но не е подходяща за всички.
Какво е това холотропно дишане
Холотропно дишане – това е практика, която се състои в бързо редуване на дишане и издишване. Процесът продължава от няколко минути до няколко часа и изменя баланса между кислород и въглероден диоксид в организма.
Заради това човек изпада в своеобразен транс, който може да се сравни с променено състояние на съзнанието при прием на психоделици от типа на ЛСД.
Феновете на холотропното дишане предполагат, че тази необичайна форма на съзнанието помага за постигане на нещо от рода на просветление, по-добре да познаем себе си и своето място в този свят.
Самата дума холотропно е образувана на базата на гръцкото – от корените „цяло” и „троп”, което сигнализира направление, и се превежда като движение към целостта.
Авторите на техниката на холотропното дишане – психотерапевтите Станислав и Кристина Гроф, се я разработили още през 70-те години на 20-ти век като заместител на ЛСД, които са обявени са незаконни и употребяващите ги грози наказателна репресия.
Те вярвали в целебния ефект на психоделиците и искали това да се постигне със законни методи.
Защо се практикува холотропно дишане
Смята се, ако тази техника правилно се използва, може да подобри емоционалното състояние, да помогне да се избавим от страхове и дори да облекчим болките.
Ето някои проблеми, при които феновете на холотропното дишане, препоръчват то да се практикува:
- Стрес, включително и хроничен;
- Депресия;
- Посттравматично стресово разстройство;
- Различни зависимости;
- Мигрена;
- Менструални болки и предменструален синдром;
- Страх от смърт;
- Избягващо поведение.
Също холотропното дишане може да бъде част от терапията, помагаща да се преодолеят психическите травми.
Как се провежда процедурата по холотропно дишане
За да окаже дихателната практика наистина благотворен ефект, до човека, който прави холотропно дишане трябва да е специалист, преминал през съответното обучение.
Инструкторът следи за скоростта, ритъма и дълбочината на дишането. Това е важно с цел избягване на потенциално опасна хипервентилация на белите дробове.
Помага за удобното разположение – лягане по гръб на подходяща постелка. И по време на сеанса мотивира за вслушване във вътрешните усещания, и реагиране на тях.
Например, ако практикуващият изпитва силно вълнение, му препоръчва да се отпусне и да издава любимите си звуци.
Задължителна част от техниката се явява музиката. Обикновено това са ритмични композиции, започващи със свирене на барабани и постепенно преминаващи към мелодии за медитация.
Звуковият съпровод също се подбира от инструктор, който се ориентира по личността и желанията на практикуващия.
След сеанса практикувалият се призовава да изрази преживения си опит. Обикновено за тази цел инструкторът го моли да нарисува мандала – кръгла геометрична фигура.
След това инструкторът обсъжда с практикувалия няколко аспекти на рисунъка, в които могат да намерят отражение емоционалните преживявания.
Какво казва науката за холотропното дишане
Научните трудове по тази тема са малко, но някои учени отбелязват – холотропното дишане, изглежда може да е полезно.
Например, в експериментално изследване през 1996 г. опитват да обединят холотропното дишане с психотерапията.
24 души на възраст от 22 до 50 години едновременно работят с терапевт и провеждат дихателна практика.
Още 24-ма участници се занимават само с дихателна практика. Резултатът учените оценяват след 6 месеца.
И изясняват, че в сравнение с контролната група от участниците в първата се е понижил значително страхът от смъртта и се повишава самооценката.
Обзор от 2013 г., обхванал 11 000 души от психиатрични лечебници, също показва любопитен резултат. Повечето хора, преминали през курс по холотропно дишане, отбелязват позитивни изменения по своя характер.
И по-точно, говори се, че стават по-спокойни и не толкова зависими от чуждото мнение.
Какво не е наред с холотропното дишане
Има няколко момента, които показват, че тази дихателна практика не е подходяща за всички.
Това може да е вредно за здравето
„Психоделичните” преживявания, с които се съпровожда всеки сеанс на холотропното дишане, е силно натоварване за организма. Освен това, остава рискът от тежка хипервентилация на белите дробове.
За някои хора това може да е опасно.
Преди да се пристъпи към тази дихателна техника, задължително трябва да се консултираме с терапевт или с друг наблюдаващ ни лекар. Особено при диагноза:
- Всякакви заболявания на сърцето и на кръвоносните съдове;
- Стенокардия;
- Хипертония и глаукома;
- Отлепване на ретината;
- Остеопороза;
- Всяко медицинско състояние, заради което е необходимо постоянно да се приемат лекарства;
- Случаи на панически атаки, психози;
- Психически заболявания.
Също дихателната практика не е препоръчителна за бременни и кърмещи жени.
Ефективността не е потвърдена
Изследванията за холотропното дишане са малко, а достоверната на техните резултати повдига въпроси. Авторите на научните трудове, потвърждаващи ефективността на психоделичните практики, често са хора, които са убедени предварителна, че наистина действат.
В такива случаи може да се задейства мисловното изкривяване, което с название „предварително потвърждение”. Това означава, че ученият търси само факти, които потвърждават неговата гледна точка.
И подсъзнателно изпуска от поглед всичко, което я отхвърля, и което ѝ противоречи.
Това е строго комерсиален продукт
Официално с холотропно дишане може да се практикува единствено под наблюдение на инструктор, получил сертификат от Фонда Гроф. В противен случай никой не може да гарантира положителен ефект.
Всъщност тази дихателна практика е начин да се печелят пари. Това всъщност не е толкова лошо. Следва обаче да се отчита, че холотропното дишане е продукт, който искат да се продава.
И както често се случва в търговията, рекламната кампания може да не е съвсем честна. Не се касае за медицинска процедура, която също има стойност, но пък е под друг режим.
Третира се по специфичен начин от законодателството, необходимо е преминаването през редица регулаторни режими, за да бъдат издадени съответните лицензи, е необходимо представянето на безспорни научни доказателства.
