Терминът хориоидит обединява голяма група заболявания с възпалителен произход, развиващи се в хороидеа или съдовицата на окото.
Изолиран хороидит рядко се наблюдава, тъй като патологичния процес обикновено още в самото си начало обхваща ретината и зрителния нерв, в резултат на което се развива хориоретинит, невроретинохориоидит или невроувеит.
Възникването на възпалителни заболявания на съдовицата на окото се обуславя от бактериални, вирусни, паразитни, гъбични, токсични, радиоактивни и алергични агенти.
Заболяването може да бъде проявление на редица системни медицински състояния.
Най-често възпалението на хороидеята се предизвиква от такива инфекции като токсоплазмоза, туберколоза, хистоплазмоза, токсокариаза, кандидоза, сифилис и вирусна инфекции, преимуществено от херпесната група, които могат да обусловят клиничната картина на остър невроретинен хориоидит или да предизвикват силно разпространен хориоретинит в условия на имуносупресия, най-често при заболяване като СПИН или при наличие на трансплантирани органи.
Хориодит - какви са симптомите
В зависимост от степента на разпространението си, възпалението може да бъде фокално, мултифокално и дифузно.
Оплаквания като чести мигания, летящи „мухи“ пред очите, замъгляване и отслабване на остротата на зрението, плаващи „облаци“, изкривяване на обекти.
Начални симптоми на кокоша слепота се появяват при локализация на възпалителния процес в задната част на окото, където патологичния процес обхваща ретината и стъкловидното тяло.
При периферно разположение на източника на възпалението, оплаквания често отсъстват и заболяването се открива случайно при офталмоскопия.
При изследването се откриват хориоретинални инфилтрати и параваскуларни ексудати, които съответстват на скотомата в очите.
При активно възпаление на очното дъно са видими сивкави или жълтеникави лезии с неясни контури, преминаващи в стъкловидното тяло, а ретиналните съдове преминават над тях без прекъсване.
Огнищата на възпаление могат да бъдат различни по размер и форма, но обикновено са със сферична, като размерът им е равен на 0.5-1.5 от диска на зрителния нерв.
Рядко се наблюдават малки или много големи огнища на възпаление. През този период е възможно кървене в хороидеята, ретината и стъкловидното тяло.
При напредването на възпалителния процес се забелязва помътняване на ретината над хориоидалното огнище, малките съдове на ретината в зоната на възпалението стават невидими.
В отделни случаи се развива помътняване в задната част на стъкловидното тяло поради инфилтрацията на клетъчни елементи и образуването на мембрани.
Какви са усложненията?
Възпалителният процес може да бъде усложнен от вторична дегенерация и ексудативно отлепване на ретината, като впоследствие се развива неврит, който прогресира във вторична атрофия на зрителния нерв и обширни кръвоизливи във стъкловидното тяло.
Кръвоизливите в съдовицата може да доведе до образуването на груби израстъци от съединителна тъкан и до формирането на неоваскуларни мембрани, което е съпроводено от значително намаляване на зрителната острота.
Лечение на хориоидит
Лечението трябва да бъде индивидуално, като неговата интензивност и продължителност се определят от инфекциозния агент, тежестта и локализацията на процеса и експресията на реакцията на имунната система.
В тази връзка лекарствата, които се използват на етиотропни и противовъзпалителни /неспецифични/,коригиращи имунната система, симптоматични, въздействащи на сложните регенеративни и биохимични процеси в структурите на очите, мембранопротектори и др.
Системното прилагане на препарати се съчетава с локални парабулбарни и ретробулбарни инжекции, а в случай на необходимост и с хирургично лечение.
Етиотропното лечение предполага използването на антивирусни, антибактериални и противопаразитни лекарства, но широкоспектърен антибиотик се назначава само ако се установи, че инфекциозният агент е чувствителен на към него.
