Хормоните – един от най-ефективните инструменти в ръцете на лекаря и един от най-опасните – в ръцете на човек, който не притежава знания в областта на медицината.
А днес съществуващото разнообразие в тази област може и напълно да обърка средностатистическия пациент.
Каква е разликата между синтетични, биоидентични и фитохормони?
Хормони – ключове и ключалки
Хормоните са вещества, с помощта на които протича регулация на функцията на организма.
Взаимодействат с клетки-мишени и отключват различни реакции.
Това е много тясноспецифичен процес, защото всеки хормон влиза в контакт само с определен вид рецептори, т.нар. белтъчна или белтъчно-въглехидратна спираловидна структура.
Благодарение на специфичното си усукване, се активира само с определени вещества, които пасват с точност във всички нейни издатини и вдлъбнатини.
И се фиксират в специални участъци в мястото на свързване.
След това в действие се привежда естествен механизъм за активация на реакции, за които отговаря дадения рецептор.
Тоест, хормоните са нещо като ключове към ключалките-рецептори.
Определени рецептори са разположени на конкретни клетки-мишени, така че хормоните не могат да активират процеси в неподходящите за тази цел тъкани и органи.
Хормоните се образуват в жлезите с вътрешна секреция и в отделни ендокринни клетки.
В първата група са семеници при мъжете и яйчници при жените, щитовидна жлеза и паращитовидни, епифиза, система от хипоталамус и хипофиза.
А отделните ендокринни клетки са разпръснати из целия организъм.
Синтетичните хормони – универсален ключ за организма
Щом има ключалка, ще се намери и ключ.
Съществуват съединения, които имат друга формула и форма, но местата на свързване и прочие ключови елементи са идентични с тези на истинския хормон.
И това вещество се възприема от рецептора като дългоочакван ключ, който води до активиране на необходимата реакция.
Науката отдавна се научи да синтезира аналозите на истинските хормони.
Именно синтетичните хормони са оралните противозачатъчни.
По своята структура не са идентични на естествените хормони, но действат по същия начин.
Синтетични хормони се използват и за лечение на различни заболявания:
• Щитовидна жлеза – натриев левотироксин и лиотиронин – аналог на трийодтиронин;
• В гинекологичната практика – диетилстилбестрол – аналог на естрона и на синестрола, етинилестрадиол – аналог на естрона, прегнин – аналог на прогестерона и много други;
• За лечение на широк спектър от заболявания, свързани с надбъбречните жлези;
Ревматоиден артрит, алергия, бронхиална астма, колагенози, мононуклеоза, шокови състояния и др.
Всичко това е повод за назначаване на кортикостероиди – преднизолон, преднизон, дексаметазон – аналози на кортизон и хидрортизон, и т.н.
Именно синтетичните хормони са основа на хормоналната заместителна терапия.
Те заместват недостигащите хормони, които при норма трябва да синтезира самия организъм.
Заместителната хормонална терапия има един основен недостатък – все пак това не е същата молекула.
Синтетичните хормони изпълняват своята основна задача – отключват необходимите реакции. Но не са идентични.
Също тяхната неидеална структура може да е причина реакцията да не протича с такава скорост, както ако се беше активирал истинският хормон.
Биоидентични хормони – като истински
Също са получени в лаборатория, но по своята структура напълно отговарят на своите естествени аналози.
Тоест, при употреба организмът не открива разлика между своите собствени хормони и въведените отвън.
Примери за биоидентични хормони са:
• 17-бета-естрадиол, идентичен на естрадиол – главният естроген, а също и предшественик на 17-бета-естрадиол валерат;
• Микронизиран прогестерон, идентичен на прогестерона, който се синтезира от яйчниците.
