На 11 април е роден английският лекар Джеймс Паркинсон – човекът, който за първи опит описва треперещият паралич.
Забележителното е, че прави това, основавайки се не на медицинската практика, а на наблюденията на улицата.
Събитието датира още от началото на 19-ти век, но лекарите и до сега не са изучили паркинсонизма.
Известно е, че това неврологично заболяване, при което загиват неврони, отговарящи за синтез на невромедиатора допамин.
Но днес, както и преди 200 години, лекарите продължават да търсят начини за борба с болестта.
Съвременното лечение може само да забави прогресирането на болестта, но не и да я излекува.
Каква роля в това играе правилното меню и организацията на храненето?
Състав на менюто при болестта на Паркинсон
Паркинсонизмът не е сред заболяванията, които изискват спазване на строга диета.
Невролозите препоръчват пълноценно разнообразно хранене с достатъчно количество витамини и микроелементи.
Още повече, че болестта на Паркинсон се развива при хора в напреднала възраст, най-често на фона на други диагнози, които изискват спазването на други правила за хранене.
Но все пак за болните от Паркинсон се препоръчва употребата на някои класове храни, способни да повишат нивата на допамина и да забавят разрушаването на невроните.
Важно е в менюто да има достатъчно омега-3 мастни киселини.
Най-много са в рибата, ядките и в растителните масла.
Приемът на холестерол и животински мазнини трябва да се ограничи.
Също лекарите отбелязват ползата от микроелемента магнезий, тъй като вследствие на неговия недостиг се стига до мускулни схващания и спазми.
Този нутриент се съдържа в най-големи количества в овесената каша, елдата, спанака, фасул, ядки.
Последните изследвания отбелязват съществена роля на витамините от група В при забавяне на прогресирането на паркинсонизма.
Докторът по медицина Кристин Чадвик провежда 2-годишно изследване с участие на 680 души с болест на Паркинсон.
Според получените данни, пациентите с ниски нива на В12 най-много страдали от характерните симптоми на болестта, сред които:
• Нарушения на походката;
• Треперене;
• Депресивни състояния;
Също у тях била нарушена и познавателната функция.
А ежедневният прием на витамина забавял прогресирането на заболяването.
Група изследователи от университета Лейчестър пък установяват ползата от друг витамин от групата В – ниацин, В3 или РР.
Според учените приемът на този витамин може да забави развитието на болестта в ранен стадий.
Става въпрос именно за обогатяване на диетата със съответните храни от животински произход – черен дроб, риба тон, говеждо, сьомга.
Също се съдържа в големи количества в ядките, броколите, царевицата, бобовите, пшеничните трици.
Съвременните учени говорят и за ползата от флавоноидите, които в големи количества се съдържат в плодовете.
Група учени от Харвард отбелязват, че веществата са способни да предпазят мозъчните клетки от разрушение.
Но според резултатите от проведеното изследване с общ брой участници около 130 000, най-силно изразен е този ефект при мъжете.
При тях храните с повече флавоноиди понижават риска от развитие на паркинсонизъм с 40%.
Затова и в менюто трябва да се включат следните храни:
• Ябълки;
• Боровинки, черно грозде;
• Праскови, кайсии;
Как да се хранят болните от Паркинсон?
Препоръчва се дробно хранене, на малки порции, най-добре по 5-6 пъти дневно.
• Яденето трябва да е с изправен гръб, а при преглъщане с леко навеждане напред.
• Не трябва да се бърза, бавно се предъвква храната, без да се тъпче в устата;
