Продължително протичащият възпалителен процес, локализиращ се в лигавицата на маточната шийка, се нарича хроничен цервицит. Освен към лигавицата това възпаление често се разпространява и към разположените по-долу тъкани.
Хроничен цервицит – множество провокиращи фактори
Днес хроничният цервицит е един от най-разпространените проблеми в гинекологията. Възможно е да се предизвика както от инфекциозни, така и от много неинфекциозни фактори.
В повечето случаи това заболяване протича без изразени клинични проявления. Но понякога те все пак могат да присъстват.
Опасност от това състояние се заключава в това, че при липса на необходимата медицинска помощ може да доведе до хипертрофия на маточната шийка, а също и въвличане в патологичния процес на други отдели на репродуктивната система.
Благоприятна прогноза при правилно лечение
С хроничен цервицит се сблъскват много голям брой жени. Сред всички възпалителни заболявания от страна на гинекологичните органи на него се падат повече от 40%.
Според статистиката, от това възпаление страдат около 25% от жените, намиращи се в репродуктивна възраст.
Хроничният цервицит се открива във възрастовия диапазон от 25 до 40 години. По-рядко с тази болест се сблъскват жените, при които вече е настъпила менопауза.
Много рядко тази патология се развива още преди установяване на менструалната функция.
По-горе бяха изброени редица възможни усложнения на хроничен цервицит. Всички те могат да доведат до нарушение на анатомичната проходимост на цервикалния канал и впоследствие до безплодие от страна на шийката.
Продължително протичащото възпаление може да стане причина за поява на дисплазии с израждане на клетките впоследствие и с образуване на злокачествен тумор.
Въпреки всичко изброено хроничният цервицит при правилно подбраната терапия е с благоприятна прогноза.
В повечето случаи развитието на тази болест се предшества от остър възпалителен процес, който е напълно излекуван.
Но понякога хроничната възпалителна реакция може да се формира и от само себе си.
Симптоми при хроничен цервицит
Хроничният цервицит в преобладаващия брой случаи не се съпровожда с никакви симптоми и се открива случайно по повод някакъв друг здравословен проблем.
При това заболяване като цяло възпалителният процес ту се обостря, ту отново затихва. По време на ремисия са възможни малки по обем влагалищни секрети от слуз и гной.
Обикновено тези секрети се появяват в предменструалния период. По време на обостряне е възможно да възникнат симптоми като рязко увеличаване на количеството секрети, чувство за дискомфорт и болезненост в долната част на корема.
Особено изразен болковият синдром става по време на полов акт. Също се наблюдава усилване на болката при процеса на уриниране.
В някои случаи се появяват зацапващи секрети веднага след полов акт. Това възпаление се съчетава с вагинит. В този случай допълнително присъстват симптоми като чувство за сърбеж и парене.
Диагностика и лечение на болестта
Диагностиката на тази болест в повечето случаи не предизвиква никакви трудности. Първо е необходимо провеждане на пълни гинекологични прегледи, които позволяват да се установят признаци на възпалителен процес.
За по-детайлна оценка на състоянието на лигавицата се препоръчва назначаване на разширена колпоскопия.
Допълнително се осъществява трансвагинално ултразвуково изследване, бактериологична посявка, различни серологични изследвания и цитоморфологично изследване.
Лечението при това възпаление ще зависи от характера на провокатора.
Възможно е да се използват антибактериални или противовирусни средства, които се избират въз основа на чувствителността на отделената флора.
Паралелно следва да се положат усилия за възстановяване на нормалната микрофлора на влагалището с помощта на местни еубиотици. Препоръчителни са различни физиотерапевтични процедури.
Профилактика на хронично възпаление на маточната шийка
Принципите на профилактика се свеждат до правилно лечение на остри възпалителни процеси, използване на презервативи по време на полови контакти, спазване на правила за лична хигиена.
Тласък за развитие на цервицит е отслабване на имунитета след прекарано заболяване или сезонно изтощение на организма.
Прием на витамини, закаляване и активен начин на живот ще бъдат добра профилактика на заболяването.
При патологично свличане на половите органи е препоръчително редовно да се правят упражнения за укрепване на мускулите на влагалището и да не се носи стягащо бельо.
