Съществуват много проблеми от личен, на практика интимен характер, които нарушават обичайния ритъм на живот, пречат на работата и правят невъзможен пълноценния отдих.
Циститът е сред тези проблеми. Анатомични и физиологични особености излагат жените на по-голям риск от това заболяване, отколкото мъжете.
Болните от цистит жени са от най-различни възрастови групи. Жените, които са успели да се избавят от острото възпаление на пикочният мехур и да го оставят зад гърба си, могат да се смятат за големи късметлийки.
Тези на които не им е провървяло, свикват с горчивата диагноза „хроничен цистит“.
Що за заболяване е това?
Цистит и връзката му с инфекциите
Цистит се нарича дифузното възпаление на лигавицата на пикочния мехур.
Към развитието му са предразположени повече жени, отколкото мъже. Статистиката показва 25-30% заболеваемост сред жените и само 0.5% при мъжете.
Причината за това несправедливо разпределение са различията в анатомията на пикочните пътища – женският уретер е с дължина 3-5 см и ширина до 1.5 см.
Мъжкият уретер е с дължина 10-18 см и до сантиметър ширина.
По мъжкия уретер инфекциите по-трудно се добират до пикочния мехур, а именно възходящият път на инфектиране е най-честият механизъм за развитие на цистит.
Причината за възникването на острия възпалителен процес често е една. Това е инфекция с разпространени бактерии, вируси и дори гъбички.
Хроничен цистит – какви са истинските причини
Всяка диагноза хронично възпаление на пикочния мехур е интерстициален цистит или неинфекциозно възпаление на лигавицата на пикочния мехур.
А това означава, че при всички хора с цистит, предизвикан от инфекциозно възпаление, попадат в категорията „други“, съгласно Международният класификатор на болестите.
Това объркване в термините поражда затруднения и дори невъзможност за пълно излекуване на заболяването. И проблемът се крие в баналното непълно изследване.
Известно е, че повечето заболявания, за да прогресират до хронични, първо трябва да са били в остър стадий. И хроничният цистит е прекрасен пример за такава патология.
Хроничен е прието да се нарича циститът, който не се поддава на окончателно излекуване с максимално продължителен терапевтичен курс и периодично рецидивиращ под влиянието на определени фактори.
Как се лекува цистит, който по никакъв начин не може да се излекува?
За начало трябва да се открият пусковите механизми, отговорни за периодичните проявления на заболяването.
Към тези фактори-тригери, отключващи повторен период на възпаление, се отнасят:
• Преохлаждане;
• Отслабване на защитните сили на организма;
• Хранителни навици – употреба на люто и кисело;
• Употреба на спиртни напитки;
Съществуват множество такива фактори, и почти всеки човек с рецидивиращо протичане на заболяването знае какво води до обостряне в неговия случай. Но провокаторът и първопричината са 2 различни неща.
Какви са истинските причини за цистита, игнорирането на които води до постоянно рецидивиране на заболяването?
1. Наличие в организма на хронично огнище на инфекция.
Това могат да бъдат органи на малкия таз, откъдето патогените лесно стигат до пикочния мехур – вагина, матка, бъбреци, ректум, уретра, простата.
Но и далечни, които нямат никакво отношение към пикочно-половата система – зъби, сливици, меки тъкани.
2. Продължително съществуващо нарушение на оток на урината, вследствие на застой в пикочния мехур.
Тук причинители могат да бъдат полипи, новообразувания, дивертикули и др.
3. Измененията на лигавицата на пикочния мехур – израждане на епитела, изтъняване на лигавицата, отслабване на защитните ѝ свойства.
