Скоро хроничната патологична болка може да се разглежда като самостоятелно заболяване, което има тежки последствия, имащи тежки последствия за много органи и системи.
Патологичната болка погубва защитните функции, има дезадаптивно и патологично значение за организма.
Непреодолимата, тежка патологична болка предизвиква психически и емоционални разстройства, дезинтеграция на функцията на ЦНС, честа поява на намерения за самоубийство, структурно-функционални изменения във вътрешните органи и на сърдечно-съдовата система, дистрофични изменения на тъканите и увреждания във вътрешните органи и сърдечно-съдовата система, нарушения на вегетативната функция и на ендокринната система, вторичен имунен дефицит.
За лечение на хронични болки има голям арсенал е ненаркотични обезболяващи.
Но в ситуациите, когато тяхното назначаване се лимитира от възникване на странични ефекти – гастро, нефро- и хепатотоксичност, или се изчерпва техният обезболяващ потенциал, става въпрос за възможността за използване на силни опиоидни аналгетици за лечение на хронична неонкологична болка.
Лекарите признават, че от юридическа и етична гледна точка на пациентите с хронична болка не може да бъде отказано назначаването на опиоидни аналгетици, обезпечаващи максимално обезболяване, опиоидите започнаха да се използват за лечение на болка при опиоиден артрит, болки в гърба, невропатична болка.
Назначаването на опиоидни – наркотични, аналгетици за лечение на неонкологични болки е възможно само тогава, когато лекарите са с висока терапевтична подготовка и сериозен клиничен опит при лечение на хронични болкови синдроми.
Лекарят е длъжен да умее ясно да определи характерът и причината за болките, да разгледа и използва целият арсенал от медикаментозни и немедикаментозни методи за лечение на конкретния пациент, включително и хирургични.
Опиоидните аналгетици са основно средство за лечение на соматогенни болкови синдроми със средна и висока интензивност в различни области на медицината.
По обезболяващия си ефект значително превъзхождат всички известни неопиоидни аналгетици. Имат централен механизъм на действие, реализиращ се чрез взаимодействието с опиоидните рецептори на различни отдели на централната нервна система.
Класът на съвременните опиоидни аналгетици включва в себе си средства с различна аналгетична активност и различен спектър на други допълнителни средства, което има голямо значение за правилния избор на опиоида в конкретните клинични ситуации.
Различията в свойствата на различните опиоиди са обусловени от различни взаимоотношения с опиоидните рецептори:
1. Сродство към определен тип рецептори – мю, капа, сигма рецептори;
2. Степен на свързване с рецепторите – сила и продължителност на ефекта;
3. Конкурентна способност – антагонизъм, към определен тип рецептори;
В съответствие с тези опиоиди могат да бъдат агонисти или щагонисти на едни или други рецептори, което определя и присъщия за всеки опиоид спектър от рецептори.
Способността да предизвикват зависимост, тъй нареченият наркогенен потенциал, е по-различен начин изразен при опиоидите от различните групи.
Някои опиоиди, поради минималния наркогенен потенциал, не се причисляват към наркотичните средства и са ненаркотични аналгетици.
В голяма степен способността да предизвикват зависимост притежават агонистите и мю-рецепторите – освен трамадола.
Поради голямата социална значимост на това опасно свойство на опиоидните аналгетици във всички държави съществува специална система за контрол при използването на наркотични средства за предотвратяване на възможна злоупотреба.
Разликите между различните опиоиди по наркогенен потенциал се определят от техните особености – назначаване, отпускане, използване.
За минимизиране на риска от развитие на психическа зависимост при използване опиоиди от пациенти с хронична болка се изисква предварителен подбор и систематичен контрол за употреба на препоръчителните дози.
