Левкемия е една от най-разпространените форми на онкохематологични заболявания. Хроничната форма на това заболяване е най-разпространена сред представителите на европеидната раса, но рядко се среща и сред населението на Източна Азия.
За дебюта на заболяването е характерна напредналата възраст - около 65-72 години, като представителите на силния пол боледуват по-често.
При деца и тийнейджъри хроничната левкемия се среща в по-малко от 0,5% от случаите. Достиженията на съвременната медицина позволяват да се поддържа състоянието на дължимото ниво, но съществува ли възможност за пълно излекуване?
Какво е това хронична левкоза и защо възниква
Хроничната левкоза представлява първична туморна патология на кръвотворната система, в качеството на субстрат на която са съзряващите или зрелите клетъчни елементи от лимфоидната или миелоидната редица.
За заболяването е характерно натрупване на изменени зрели 3 вида В-лимфоцити в черния дроб, лимфните възли, кръвта, костния мозък и далака.
В своето развитие заболяването преминава през 3 стадия – начален, разгърнат и терминален, всеки от който има определени особености.
Днес причините, предизвикващи развитието на болестта, не са напълно изучени. През последните няколко години на голяма популярност се радва вирусно-генетичната теория за развитие на болестта.
Смята се, че някои разновидности на вирусните причинители – ретровируси, вируса на Епщейн-Бар могат да проникнат в незрелите кръвни клетки и да предизвикат контролно делене, формиращи патологична клетъчна колония.
Също е неизвестно е, че немаловажна роля в развитието на тази болест има наследствеността – заболяването може да е със семеен характер.
Към другите значими фактори, увеличаващи вероятността от възникване на онкохематологични патологии, се отнасят към въздействието на високи дози радиация, токсични химически вещества – пестициди, хербициди, медикаментозни препарати, а също и повече от 20 години пушене.
Смята се, че при патогенеза на заболяването важна роля играе нарушението на функционирането на имунната система на човек.
Миелоидна левкоза
В началния период на хроничната левкоза се характеризира с пълна или частична липса на проявления. Да се установят изменения в клетъчния състав на кръвта е възможно само при случайно изследване.
За предклиничния период са характерни следните симптоми: незначително повишение на температурата, дърпащи болки в областта на дясното подребрие, слабост, вялост, изпотяване, адинамия.
Разгърнатия стадий на заболяването се съпровожда с рязко увеличаване на размерите на черния дроб и на далака, отслабване, интензивни дифузни болки в костите и в ставите.
На кожата и на лигавиците могат да се образуват инфилтрати.
Появява се хеморагичен синдром, за който е характерна появата на кръв в урината и в изпражненията, кръвотечения между менструациите, голяма кръвозагуба след премахване на зъби.
За терминалния стадий на болестта е характерно нарастване на всички симптоми, а също и изразена интоксикация. Често се развива бластна криза – увеличаване на количеството на бластните клетки в периферната кръв.
За това състояние е характерна агресивна симптоматика – присъединяване на тежки инфекциозни увреждания на кожата, разкъсвания на далака, обилни кръвотечения.
Как се проявява лимфоидна левкоза
Началният стадий на лимфоидна левкемия също протича безсимптомно, единствените изменения могат да се открият при изследване на кръв. А също е възможно да бъдат увеличени 1-2 лимфни възела.
В разгърнатия период на протичане на заболяването е характерна появата на интоксикация, която се съпровожда с треска, обилно изпотяване, анорексия, а също и анемия.
Увеличават се и размерите на черния дроб и далака, което може да стане причина за притискане на общия жлъчен проток и за развитие на тумор.
Лимфоидната левкоза се характеризира с увеличаване на лимфните възли едновременно на няколко групи. Характерни са болки в костите, кожен сърбеж и предразположение към инфекциозни заболявания.
Лечение на болестта и прогнози
В началния етап на болестта лечението е без очаквания ефект, затова се назначават само физиопроцедури, укрепване на имунитета и правилно хранене.
Хроничната миелоидна левкоза в разгърнатия период се лекува с химиотерапия, а при значително увеличаване на далака се прилага лъчетерапия. Тази тактика не осигурява оздравяване, но се забавя развитието на заболяването.
Средната продължителност на живота след потвърждаване на диагнозата е 3-6 години, но в отделни случаи стига и до 15 години.
Потенциално ефективен метод за лечение на хронична левкоза е трансплантация на стволови клетки.
